14 files changed, 423 insertions, 0 deletions
diff --git a/files/bg/речник/404/index.html b/files/bg/речник/404/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..02c5395f00
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/404/index.html
@@ -0,0 +1,13 @@
+---
+title: '404'
+slug: Речник/404
+translation_of: Glossary/404
+---
+<p>404 е стандартизиран код за отговор (Standard Response Code), който означава, че {{Glossary("Server", "сървърът")}} не може да открие заявения ресурс (най-често страница или файл).</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/docs/Web/HTTP/Response_codes">списък на кодове за отговор в протокола HTTP</a></li>
+ <li><a href="https://developer.mozilla.org/en-US/Learn/Checking_that_your_web_site_is_working_properly">съвети за начинаещи за избягване на грешки 404</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/array/index.html b/files/bg/речник/array/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..977aafb05c
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/array/index.html
@@ -0,0 +1,35 @@
+---
+title: Масив
+slug: Речник/array
+translation_of: Glossary/array
+---
+<p>Масивът е подреден сбор от данни ( {{Glossary("primitive")}} или {{Glossary("object")}} в зависимост от езика). Масивите се използват за съхраняване на множество данни в една променлива. С това те се различават от други променливи, които могат да съхраняват само една стойност в себе си.</p>
+
+<p>Към всяка единица данни в масива има прикрепено число, наречено числов индекс, което дава възможност да достъпите самите данни. В JavaScript, броенето на числовите индекси в масивите започва от нула, а смите масиви могат да бъдат променяни с помощта на различни {{Glossary("Method", "методи")}}. </p>
+
+<p>Как изглежда мсивът в JavaScript:</p>
+
+<pre><code>var myArray = [1, 2, 3, 4];
+
+var catNamesArray = ["Jacqueline", "Sophia", "Autumn"];
+
+var именаНаХора = ["Петко", "Елка", "Стоянка", "Красимир", 9];
+
+//Масивите в JavaScript могат да съдържат различни типове данни.
+</code></pre>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{Interwiki("wikipedia", "Масив_(програмиране)", "Масив")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочник">Технически справочник</h3>
+
+<ul>
+ <li>JavaScript {{jsxref("Array")}} on MDN</li>
+</ul>
+
+<p> </p>
diff --git a/files/bg/речник/browser/index.html b/files/bg/речник/browser/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..09aebc1a6c
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/browser/index.html
@@ -0,0 +1,29 @@
+---
+title: Мрежов четец
+slug: Речник/Browser
+tags:
+  - Навигация
+  - Речник
+  - браузър
+  - мрежов четец
+translation_of: Glossary/Browser
+---
+<p><em>Мрежовият четец</em> (браузър) е програма, която извилича и показва страници от {{Glossary("World Wide Web","световната мрежа")}} и дава възможност на потребителите да достигат до други страници като използват препратки ({{Glossary("hyperlink","хипервръзки")}}).</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{Interwiki("wikipedia", "Браузър")}} на Уикипедия</li>
+ <li><a href="http://www.evolutionoftheweb.com/" rel="external">Развититето на световната мрежа</a></li>
+</ul>
+
+<h3 id="Изтегляне_на_мрежов_четец">Изтегляне на мрежов четец</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="https://www.mozilla.org/bg/firefox/">Mozilla Firefox</a></li>
+ <li><a href="http://www.google.com/chrome/" rel="external">Google Chrome</a></li>
+ <li><a href="https://support.microsoft.com/bg-bg/products/internet-explorer" rel="external">Microsoft Internet Explorer</a></li>
+ <li><a href="http://www.opera.com/bg" rel="external">Opera Browser</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/css/index.html b/files/bg/речник/css/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..d2d59408b9
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/css/index.html
@@ -0,0 +1,52 @@
+---
+title: CSS
+slug: Речник/CSS
+tags:
+  - CSS
+  - Програмиране
+  - Речник
+  - уеб
+translation_of: Glossary/CSS
+---
+<p><span class="seoSummary"><strong>CSS</strong> (Cascading Style Sheets) (Каскадни (изсипващи се) Стилови Листове)  е декларативен език, определящ външния вид на страниците в {{glossary("browser","мрежовия четец")}}.</span> Браузърът прилага свойствата, описани в CSS върху външния вид на елементите. Определенията за външен вид и поведение съдържат свойства със стойности, които задават начина, по който изглежда страницата.</p>
+
+<p>CSS е една от трите основни уебтехнологии наред с {{Glossary("HTML")}} и {{Glossary("JavaScript")}}. Обикновено CSS се използва за задаване изгледа на {{Glossary("Element","елементите в HTML")}}, но може да се прилага и в други обозначителни езици като {{Glossary("SVG")}} или {{Glossary("XML")}}.</p>
+
+<p>Правилото (rule) в CSS представлява набор от {{Glossary("CSS Property","свойства")}}, обвързани със {{Glossary("selector", "селектор")}} (избирач). Ето пример, в който правим всеки параграф в HTML жълт на черен фон:</p>
+
+<pre class="brush: css">/* Избирачът "p" определя, че всички параграфи в документа
+   ще изглеждат според указанията в неговото правило */
+p {
+  /* Свойството "color" определя цвета на текста.
+     В този случай – жълт (yellow). */
+  color: yellow;
+
+  /* Свойството "background-color" определя фоновия цвят.
+     В този случай – черен (black). */
+  background-color: black
+}</pre>
+
+<p>"Каскадни" се отнася до това с какво предимство се прилагат различните правила върху избраните чрез селекторите елементи. Това определя крайния изглед на страницата. Това е много важна възможност, тъй като сложните сайтове могат да имат хиляди правила в CSS.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/Learn/CSS">Изучавайте CSS в МРМ</a></li>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "CSS")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочници">Технически справочници</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/docs/Web/CSS">Документацията на CSS в МРМ</a></li>
+ <li><a href="http://www.w3.org/Style/CSS/current-work" rel="external">Текущата работа на Работната група по CSS</a></li>
+ <li><a href="https://www.w3.org/2006/02/cssbg.html">Каскадни стилови листове - ниво 1 (на български)</a></li>
+</ul>
+
+<h3 id="Обучение_по_CSS">Обучение по CSS</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="http://www.codecademy.com/en/tracks/web" rel="external">Курсът по Уеб на codecademy.com</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/ecma/index.html b/files/bg/речник/ecma/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..07e8dc0a87
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/ecma/index.html
@@ -0,0 +1,15 @@
+---
+title: ECMA
+slug: Речник/ECMA
+translation_of: Glossary/ECMA
+---
+<p><strong>Ecma International</strong> (<em>European Computer Manufacturers Association</em>) —  Асоциация на Европейските Производители на Компютри е организация с нестопанска цел, разработваща стандарти за компютри, свързаност между тях и програмни езици.</p>
+
+<p>В световната мрежа е всеизвестна с това, че поддържа  <a href="http://www.ecma-international.org/publications/standards/Ecma-262.htm">специфиацията на езика ECMA-262</a> ( {{Glossary("ECMAScript")}}). Този език е ядрото на езика {{Glossary("JavaScript")}}.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<ul>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "Ecma_International", "Ecma International")}} в Wikipedia</li>
+ <li><a href="http://www.ecma-international.org/">Сайтът на Ecma International</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/html/index.html b/files/bg/речник/html/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..38d3e9cf75
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/html/index.html
@@ -0,0 +1,48 @@
+---
+title: HTML
+slug: Речник/HTML
+tags:
+  - HTML
+  - Кодене
+  - Речник
+translation_of: Glossary/HTML
+---
+<p>HTML (HyperText Markup Language – език за обозначаване на свръх-текст)  е описателен език, който задава строежа на уебстраниците.</p>
+
+<h2 id="Кратка_история">Кратка история</h2>
+
+<p>През 1990, като част от неговата визия за {{glossary("World_Wide_Web","световна мрежа")}}, Тим Бърнърс-Лий дава определение за понятието {{glossary("Hypertext","хипертекст")}}, което формализира през следващата година чрез обозначителен език, основаващ се най-вече на {{glossary("SGML")}}. {{glossary("IETF")}} започват формално спецификацията на HTML през 1993 и след няколко чернови, през 1995 издават версия 2.0. През 1994 Бърнърс-Лий основава {{glossary("W3C")}}, за да разработва Уеб. През 1996 W3C поема работата по HTML и година по-късно обнародва Препоръката за HTML 3.2. HTML 4.0 е издаден през 1999 и става стандарт по {{glossary("ISO")}} през 2000.</p>
+
+<p>По онова време W3C почти изоставя HTML за сметка на {{glossary("XHTML")}}, призовавайки за създаването на независима група, наречена {{glossary("WHATWG")}}. WHATWG се създава през 2004. Благодарение на тях работата по {{glossary("HTML5")}} продължава. Двете организации издават първата чернова през 2008, а пълния стандарт – през 2014.</p>
+
+<h2 id="Понятие_и_правопис">Понятие и правопис</h2>
+
+<p>Един документ на HTML предтавлява обикновен текст, съставен от {{glossary("element","елементи")}}. Елементите се ограждат с отварящи и затварящи {{Glossary("tag","тагове")}}. Всеки таг започва с отварящи и завършва със затварящи ъглови скоби (<code>&lt;&gt;</code>). Съществуват няколко празни (<em>void</em>)  тагове, които не могат да обграждат никакъв текст, например {{htmlelement("img")}}.</p>
+
+<p>Можете да разширявате таговете в HTML посредством {{Glossary("attribute","атрибути")}}. Атрибутите предоставят повече данни за браузъра и така влияят върху начина, по който елементът се изобразява.</p>
+
+<p><img alt="Detail of the structure of an HTML element" src="https://mdn.mozillademos.org/files/7659/anatomy-of-an-html-element.png" style="height: 181px; width: 609px;"></p>
+
+<p>Файл, съдържащ HTML обикновено се записва с разширение <code>.htm</code> или <code>.html</code>. Файлът се предоставя от {{Glossary("Server","сървър")}}, и може да се разглежда с помощта на всякакъв {{Glossary("Browser","мрежов четец")}}.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_знания">Общи знания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "HTML", "HTML")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Да_научим_HTML">Да научим HTML</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/Learn/HTML">Нашият урок по HTML</a></li>
+ <li><a href="https://www.codecademy.com/learn/learn-html-css" rel="external">Курсът в codecademy.com по Уеб</a></li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочник">Технически справочник</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/docs/Learn/HTML">Документация за HTML в МРМ</a></li>
+ <li><a href="http://www.w3.org/TR/html5/" rel="external">Спецификацията на HTML</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/http/index.html b/files/bg/речник/http/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..a91927c343
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/http/index.html
@@ -0,0 +1,22 @@
+---
+title: HTTP
+slug: Речник/HTTP
+tags:
+  - HTTP
+  - Речник
+  - инфраструктура
+  - начинаещ
+translation_of: Glossary/HTTP
+---
+<p>HTTP (HyperText Transfer Protocol – протокол за пренос на свръх-текст) е основния {{glossary("protocol", "протокол")}}, позволяващ пренос на файлове в {{glossary("World Wide Web","мрежата")}}. HTTP се основава на текст и не съхранява данни за състояние. Цялото общуване се случва чрез предаване на обикновени текстови съобщения. Всяко съобщение е само за себе си, не знае нищо за никое друго съобщение.</p>
+
+<div>
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/docs/Web/HTTP">HTTP на МРМ</a></li>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "Hypertext Transfer Protocol", "HTTP")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+</div>
+
+<p> </p>
diff --git a/files/bg/речник/hypertext/index.html b/files/bg/речник/hypertext/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..e459c8bb33
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/hypertext/index.html
@@ -0,0 +1,27 @@
+---
+title: Хипертекст
+slug: Речник/Hypertext
+tags:
+  - WebMechanics
+  - Речник
+  - свръх-текст
+  - уеб
+translation_of: Glossary/Hypertext
+---
+<p>Хипертекст (свръх-текст) (от англ. hypertext) е текст, съдържащ {{glossary("hyperlink","препратки")}} (връзки) към други текстове. Това е нещо повече от обикновения поток от думи като в новела например.</p>
+
+<p>Понятието е измислено от Тед Нелсън през 1965.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "Хипертекст", "Хипертекст")}}  в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочник">Технически справочник</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="http://www.ualberta.ca/dept/chemeng/AIX-43/share/man/info/C/a_doc_lib/aixuser/aix6kdov/hyperv1aix.htm">Hypertext Information Base</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/index.html b/files/bg/речник/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..b01ea4a49d
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/index.html
@@ -0,0 +1,24 @@
+---
+title: Речник
+slug: Речник
+tags:
+  - Показалец
+  - Речник
+  - начална страница
+  - начинаещ
+translation_of: Glossary
+---
+<div style="max-width: 300px; float: right; margin: 0 0 .5em 1em;">{{LearnBox({"title":"Learn a new term:"})}}</div>
+
+<p>Уеб-технологиите съдържат голям набор от понятия и съкращения, използвани в документацията и програмирането. Този речник предоставя определения и съкращения, с чиито значения трябва да сте наясно, за да разбирате и изграждате части от световната мрежа.</p>
+
+<h2 id="Помогнете_за_речника">Помогнете за речника</h2>
+
+<p>Работата по речника никога не свършва. Можете да помогнете да го подобрим като  <a href="/bg/docs/MDN/Contribute/Howto/Write_a_new_entry_in_the_Glossary">добавяте нови понятия</a> или като подобрявате съществуващите. Най-лесният начин да започнете е като натиснете следващия бутон долу или като си изберете и промените, или преведете, някое от понятията.</p>
+
+
+<p>{{GlossaryList({"split":"h3", "css":"multiColumnList"})}}</p>
+
+<p>{{GlossaryList({"terms":[], "filter":"notdefined", "css":"multiColumnList"})}}</p>
+
+<p>Ако искате да научите подробности как да помогнете с речника, вижте <a href="/bg/docs/MDN/Doc_status/Glossary">страницата със статитстика за напредъка в раздела „Речник“</a>.</p>
diff --git a/files/bg/речник/internet/index.html b/files/bg/речник/internet/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..95486a4f1a
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/internet/index.html
@@ -0,0 +1,19 @@
+---
+title: Интернет
+slug: Речник/Internet
+tags:
+  - Въведение
+  - Речник
+  - Урок
+  - начинаещ
+  - ръководство
+  - уеб
+translation_of: Glossary/Internet
+---
+<p>Интернет е световна мрежа, съставена от други мрежи, която използва общи правила, наречени Интернет Протоколи. Съвкупността от протоколи е позната още като {{glossary("TCP")}}/{{glossary("IPv6","IP")}} заради двата най-важни {{glossary("protocol","протокола")}} в нея.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/Learn/How_the_Internet_works">Как работи интернет</a> (въведение за начинанещи)</li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/javascript/index.html b/files/bg/речник/javascript/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..2b03e49b9e
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/javascript/index.html
@@ -0,0 +1,45 @@
+---
+title: JavaScript
+slug: Речник/JavaScript
+tags:
+  - JavaScript
+  - Програмиране
+  - Речник
+translation_of: Glossary/JavaScript
+---
+<p>JavaScript (JS)  е език за програмиране, използван най-вече от страната на клиента за осъществяване на програми, работещи в уебстраниците, но често и за програми, работещи на <a href="/bg/docs/Речник/Server">сървъра</a>, където се използват среди за изпълнение като <a href="http://nodejs.org/" rel="external">Node.js</a>.</p>
+
+<p>Не бъркайте JavaScript с <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/Java">езика за програмиране Java</a>. „Java“ и „JavaScript" са запазени марки на компанията Oracle в САЩ и други страни. Двата езика обаче имат различен правопис (синтаксис) и значения на изразите, и се използват по различен начин.</p>
+
+<p>Първоначално JavaScript е замислен като език за изпълнение на сървъра от <span class="short_text" id="result_box" lang="bg"><span>Брендън Айк</span></span> (по онова време служител в корпорацията Нетскейп), но през септември 1995 започва да се използва в уебчетеца Нетскейп Навигатор. Езикът се радва на незабавен успех и {{glossary("Microsoft Internet Explorer", "Интернет експлорър 3.0")}} започва да го използва под името JScript през август 1996.</p>
+
+<p>През ноември 1996, Нетскейп започва да работи съвместно с ECMA по превръщането на JavaScript в промишлен стандарт. Оттогава стандартизираният JavaScript  се нарича ECMAScript, а спецификацията му – ECMA-262. Последното (осмо) издание на стандарта е от юни 2017.</p>
+
+<p>JavaScript се използва най-вече в уебчетците, като този, който ползвате сега. Той позволява на разработчиците да променят съдържанието на страниците, чрез взаимодействие с {{Glossary("DOM","ДОМ (Документния обектен модел)")}}, да обработват данни чрез {{Glossary("AJAX")}} и {{Glossary("IndexedDB")}}, да чертаят графики в  {{Glossary("canvas")}}, да обменят данни с устройства като използват различни {{Glossary("API","ППИ (приложни програмни интерфейси)")}} и т.н. JavaScript е един от най-използваните езици, а това се дължи на скорошното развитие и подобрения в производителността на {{Glossary("API","програмните интерфейси")}}, налични в уебчетците.</p>
+
+<p>Напоследък JavaScript възвърна славата си, чрез възможността да се използва и на сървъра - благодарение на платормата <a href="http://nodejs.org/" rel="external">Node.js</a>., която се оказа най-успешната сред средите за изпълнение извън браузъра. Node.js ви позволява да използвате JavaScript като скриптов език за автоматизиране на задачи на компютъра и да изграждате пълноценни сървъри за обработка на заявки по протоколите {{Glossary("HTTP")}} и {{Glossary("Web Sockets")}}.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "JavaScript", "JavaScript")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Learning_JavaScript">Learning JavaScript</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{Link("/bg/docs/Web/JavaScript/Guide")}} на MDN</li>
+ <li><a href="http://nodeschool.io/#workshoppers">The "javascripting" workshop on NodeSchool</a></li>
+ <li><a href="http://www.codecademy.com/tracks/javascript" rel="external">The JavaScript course on codecademy.com</a></li>
+ <li><a href="http://ejohn.org/apps/learn/" rel="external">John Resig's Learning Advanced JavaScript</a></li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочници">Технически справочници</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="http://www.ecma-international.org/publications/standards/Ecma-262.htm" rel="external">Последното издание на стандарта ECMAScript</a></li>
+ <li>{{Link("/bg/docs/Web/JavaScript/reference")}} на MDN</li>
+ <li><a href="http://eloquentjavascript.net/" rel="external">The <em>Eloquent JavaScript</em> book</a></li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/json/index.html b/files/bg/речник/json/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..45928dce83
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/json/index.html
@@ -0,0 +1,30 @@
+---
+title: JSON
+slug: Речник/JSON
+tags:
+  - JSON
+  - Въведение
+  - Програмиране
+  - Речник
+  - скрипт
+translation_of: Glossary/JSON
+---
+<p><em>JavaScript Object Notation</em> (<strong>JSON</strong>) е формат за обмен на данни, наподобавящ синтаксиса за създаване на обекти в {{Glossary("JavaScript")}}. Въпреки че много езици поддържат JSON, той е особено полезен в приложения на JavaScript, в това число сайтове и разширения за мрежовите четци.</p>
+
+<p>В JSON може да се представят числа, булеви стойности, низове (strings), <code>null</code> или масиви, както и обекти съставени от тези типове данни (или от други масиви и обекти). JSON не може да представя по-сложни типове данни като например функции, регулярни изрази (regular expressions), дати и т.н. Тези по-сложни типове данни могат да бъдат представени в JSON като бъдат сериализирани.</p>
+
+<p>Подобно на XML,  JSON може да съхранява йерархични данни за разлика от  по-стария CSV формат. Съществуват и инструменти за превръщане на данни от JSON в CVS формат като <a href="https://json-csv.com">JSON to CSV Converter</a>.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече">Научете повече</h2>
+
+<h3 id="Общи_знания">Общи знания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{interwiki("wikipedia", "JSON", "JSON")}} в Уикипедия</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Технически_справочник">Технически справочник</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/docs/Web/JavaScript/Reference/Global_Objects/JSON">JSON</a> в MDN</li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/server/index.html b/files/bg/речник/server/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..7ffc740e02
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/server/index.html
@@ -0,0 +1,25 @@
+---
+title: Сървър
+slug: Речник/Server
+tags:
+  - Мрежи
+  - Речник
+  - Сървър
+  - инфраструктура
+  - протокол
+translation_of: Glossary/Server
+---
+<p>Хардуерният сървър представлява компютър в мрежа, който предоставя услуги на други компютри – клиенти. Софтуерният сървър е програма, която предоставя услуги на клиентски програми.</p>
+
+<p>Услугите се предостяват в локални мрежи или в <span class="short_text" id="result_box" lang="bg"><span>широкообхватни мрежи.</span></span> Дадена Клиентска програма се свързва със сървъра като си разменя съобщения с него според правилата на някакъв {{glossary("protocol")}}.</p>
+
+<p>Най-често срещаните сървъри в локалната мрежа са файлови сървъри, сървъри за имена, за електронна поща, за факс, за печат и т.н. Общ пример за сървър е свързан към интернет Уебсървър. Миникомпютрите, мейнфрейм и супер-компютрите в центровете за данни също са сървъри.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече"><strong>Научете повече</strong></h2>
+
+<h3 id="Общи_познания">Общи познания</h3>
+
+<ul>
+ <li><a href="/bg/Learn/What_is_a_web_server">Въведение в сървърите</a></li>
+ <li>{{Interwiki("wikipedia", "Server (computing)")}} on Wikipedia</li>
+</ul>
diff --git a/files/bg/речник/world_wide_web/index.html b/files/bg/речник/world_wide_web/index.html
new file mode 100644
index 0000000000..12b3b7e34f
--- /dev/null
+++ b/files/bg/речник/world_wide_web/index.html
@@ -0,0 +1,39 @@
+---
+title: Световната мрежа
+slug: Речник/World_Wide_Web
+tags:
+  - WWW
+  - Речник
+  - инфраструктура
+  - уеб
+translation_of: Glossary/World_Wide_Web
+---
+<p>Световната мрежа (<em>World Wide Web</em>) — всеизвестна като <strong>WWW</strong>, <strong>W3</strong> или просто <strong>Уеб</strong> е взаимосвързана система от общодостъпни страници в {{Glossary("Internet", "Интернет")}}. Уеб не е същото нещо като Интернет: Уеб е едно от многото приложения (начини за ползване) на Интернет.</p>
+
+<p>Тим Бърнърс-Лий предлага архитектурата на това, което става известно като „Световната Мрежа“. Той създава първите мрежов {{Glossary("Server","сървър")}}, мрежов {{Glossary("Browser","браузър")}}, и уебстраница на своя компютър в лабораторията си за физични изследвания в ЦЕРН през 1990 г. През 1991 г. той обявява своето творение в новинарската група alt.hypertext. Тогава Мрежата става обществена.</p>
+
+<p>Системата, която днес познаваме като "Мрежата (Уеб)", се състои от няколко компонента:</p>
+
+<ul>
+ <li>Протоколът <strong>{{Glossary("HTTP")}}</strong> управлява прехвърлянето на данните между сървър и клиент.</li>
+ <li>За да достъпи място в мрежата, клиентът предоставя единствен общовалиден указател, наречен <strong>{{Glossary("URL")}}</strong> (Единно Местонахождение на Източник) или {{Glossary("URI")}} (Единен Указател за Местонахождение) (формално наречен Universal Document Identifier (UDI) – Универсален Документен Идентификатор).</li>
+ <li><strong>{{Glossary("HTML")}}</strong> (езикът за обозначаване на свръх-текст) е най-използваният начин за обнародване (публикуване) на документи в Уеб.</li>
+</ul>
+
+<p>Свързването на източници на данни чрез {{Glossary("Hyperlink","хипервръзки")}}, е определящо понятие в Уеб. Чрез него (свързването) се създава съвкупност от свързани документи.</p>
+
+<p>Скоро след изобретяването на Уеб. Тим Бърнърс-Лий основава {{Glossary("W3C")}} (World Wide Web Consortium), за да стандартизира и развива световната мрежа. Консорциумът е съставен от няколко групи по интереси. Такива са разработчиците на {{Glossary("browser","мрежови четци")}}, правителствени представители, изследователи и университети. Мисията му включва също обучение и разпространение на знания.</p>
+
+<h2 id="Научете_повече" style="line-height: 30px;">Научете повече</h2>
+
+<ul>
+ <li><a href="https://developer.mozilla.org/bg/Learn">Научете се да програмирате за уеб</a></li>
+ <li><a href="https://learning.mozilla.org/web-literacy">Карта на грамотността в Уеб</a> (хранилище за умения, необходими за разработката за Уеб)</li>
+</ul>
+
+<h3 id="Общи_знания" style="line-height: 24px;">Общи знания</h3>
+
+<ul>
+ <li>{{Interwiki("wikipedia", "World Wide Web")}} в Уикипедия</li>
+ <li><a href="http://w3.org">Сайтът W3C</a></li>
+</ul>