From d140d7ec01cb456cb5548feb3b439830370ea210 Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Florian Merz Date: Thu, 11 Feb 2021 14:44:43 +0100 Subject: unslug bg: move --- .../web/javascript/reference/operators/index.html | 294 +++++++++++++++++++++ files/bg/glossary/404/index.html | 13 + files/bg/glossary/array/index.html | 35 +++ files/bg/glossary/browser/index.html | 29 ++ files/bg/glossary/css/index.html | 52 ++++ files/bg/glossary/ecma/index.html | 15 ++ files/bg/glossary/html/index.html | 48 ++++ files/bg/glossary/http/index.html | 22 ++ files/bg/glossary/hypertext/index.html | 27 ++ files/bg/glossary/index.html | 24 ++ files/bg/glossary/internet/index.html | 19 ++ files/bg/glossary/javascript/index.html | 45 ++++ files/bg/glossary/json/index.html | 30 +++ files/bg/glossary/server/index.html | 25 ++ files/bg/glossary/world_wide_web/index.html | 39 +++ .../html_basics/index.html | 219 +++++++++++++++ .../learn/getting_started_with_the_web/index.html | 56 ++++ .../installing_basic_software/index.html | 60 +++++ .../index.html" | 56 ---- .../index.html" | 60 ----- .../index.html" | 219 --------------- files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html | 107 ++++++++ files/bg/mdn/getting_started/index.html | 107 -------- files/bg/web/guide/graphics/index.html | 46 ++++ .../index.html" | 46 ---- .../operators/arithmetic_operators/index.html | 294 --------------------- .../reference/operators/spread_syntax/index.html | 248 +++++++++++++++++ .../index.html" | 248 ----------------- files/bg/web/svg/tutorial/index.html | 53 ++++ .../index.html" | 53 ---- .../404/index.html" | 13 - .../array/index.html" | 35 --- .../browser/index.html" | 29 -- .../css/index.html" | 52 ---- .../ecma/index.html" | 15 -- .../html/index.html" | 48 ---- .../http/index.html" | 22 -- .../hypertext/index.html" | 27 -- .../index.html" | 24 -- .../internet/index.html" | 19 -- .../javascript/index.html" | 45 ---- .../json/index.html" | 30 --- .../server/index.html" | 25 -- .../world_wide_web/index.html" | 39 --- 44 files changed, 1506 insertions(+), 1506 deletions(-) create mode 100644 files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/404/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/array/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/browser/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/css/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/ecma/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/html/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/http/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/hypertext/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/internet/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/javascript/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/json/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/server/index.html create mode 100644 files/bg/glossary/world_wide_web/index.html create mode 100644 files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html create mode 100644 files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html create mode 100644 files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html delete mode 100644 "files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/index.html" delete mode 100644 "files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\270\320\275\321\201\321\202\320\260\320\273\320\270\321\200\320\260\320\275\320\265_\320\275\320\260_\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\275\320\270\321\217_\321\201\320\276\321\204\321\202\321\203\320\265\321\200/index.html" delete mode 100644 "files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\270_\320\275\320\260_html/index.html" create mode 100644 files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html delete mode 100644 files/bg/mdn/getting_started/index.html create mode 100644 files/bg/web/guide/graphics/index.html delete mode 100644 "files/bg/web/guide/\320\263\321\200\320\260\321\204\320\270\320\272\320\270/index.html" delete mode 100644 files/bg/web/javascript/reference/operators/arithmetic_operators/index.html create mode 100644 files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html delete mode 100644 "files/bg/web/javascript/reference/operators/\321\200\320\260\320\267\320\277\321\200\320\265\320\264\320\265\320\273\321\217\321\211_\321\201\320\270\320\275\321\202\320\260\320\272\321\201\320\270\321\201/index.html" create mode 100644 files/bg/web/svg/tutorial/index.html delete mode 100644 "files/bg/web/svg/\321\200\321\212\320\272\320\276\320\262\320\276\320\264\321\201\321\202\320\262\320\276/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/404/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/array/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/browser/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/css/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/ecma/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/html/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/http/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/hypertext/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/internet/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/javascript/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/json/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/server/index.html" delete mode 100644 "files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/world_wide_web/index.html" (limited to 'files') diff --git a/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html b/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html new file mode 100644 index 0000000000..085aebbbc6 --- /dev/null +++ b/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html @@ -0,0 +1,294 @@ +--- +title: Arithmetic operators +slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators +translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators +translation_of_original: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators +--- +
{{jsSidebar("Operators")}}
+ +

Аритметичните оператори приемат числови стойности като техен операнд и връща единична числова стойност. Стандартните аритметични оператори са събиране (+), изваждане (-), умножение (*), делене(/)

+ +
{{EmbedInteractiveExample("pages/js/expressions-arithmetic.html")}}
+ + + +

Събиране (+)

+ +

Операторът за събиране произвежда сумата от числови операнди или конкатенация на стрингове.

+ +

Синтаксис

+ +
Operator: x + y
+
+ +

Примери

+ +
// Number + Number -> събиране
+1 + 2 // 3
+
+// Boolean + Number -> събиране
+true + 1 // 2
+
+// Boolean + Boolean -> събиране
+false + false // 0
+
+// Number + String -> конкатенация
+5 + 'foo' // "5foo"
+
+// String + Boolean -> конкатенация
+'foo' + false // "foofalse"
+
+// String + String -> конкатенация
+'foo' + 'bar' // "foobar"
+
+ +

Subtraction (-)

+ +

The subtraction operator subtracts the two operands, producing their difference.

+ +

Syntax

+ +
Operator: x - y
+
+ +

Examples

+ +
5 - 3     // 2
+3 - 5     // -2
+'foo' - 3 // NaN
+ +

Division (/)

+ +

The division operator produces the quotient of its operands where the left operand is the dividend and the right operand is the divisor.

+ +

Syntax

+ +
Operator: x / y
+
+ +

Examples

+ +
1 / 2      // returns 0.5 in JavaScript (In Java, returns 0; both are integers)
+// (neither 1 nor 2 is explicitly a floating point number)
+
+Math.floor(3 / 2) // returns 1
+1.0 / 2.0  // returns 0.5 in both JavaScript and Java
+
+2.0 / 0    // returns Infinity
+2.0 / 0.0  // ditto, because 0.0 === 0
+2.0 / -0.0 // returns -Infinity
+ +

Multiplication (*)

+ +

The multiplication operator produces the product of the operands.

+ +

Syntax

+ +
Operator: x * y
+
+ +

Examples

+ +
 2 * 2 // 4
+-2 * 2 // -4
+Infinity * 0 // NaN
+Infinity * Infinity // Infinity
+'foo' * 2 // NaN
+
+ +

Remainder (%)

+ +

The remainder operator returns the remainder left over when one operand is divided by a second operand. It always takes the sign of the dividend.

+ +

Syntax

+ +
Operator: var1 % var2
+
+ +

Examples

+ +
 12 % 5 //  2
+-12 % 5 // -2
+-1 % 2  // -1
+ 1 % -2 //  1
+NaN % 2 // NaN
+ 1 % 2  //  1
+ 2 % 3  //  2
+-4 % 2  // -0
+5.5 % 2 // 1.5
+
+ +

Exponentiation (**)

+ +

The exponentiation operator returns the result of raising the first operand to the power of the second operand. That is, var1var2, in the preceding statement, where var1 and var2 are variables. The exponentiation operator is right-associative. a ** b ** c is equal to a ** (b ** c).

+ +

Syntax

+ +
Operator: var1 ** var2
+
+ +

Notes

+ +

In most languages, such as PHP, Python, and others that have an exponentiation operator (**), the exponentiation operator is defined to have a higher precedence than unary operators, such as unary + and unary -, but there are a few exceptions. For example, in Bash, the ** operator is defined to have a lower precedence than unary operators.

+ +

In JavaScript, it is impossible to write an ambiguous exponentiation expression; that is, you cannot put a unary operator (+/-/~/!/delete/void/typeof) immediately before the base number.

+ +
-2 ** 2;
+// 4 in Bash, -4 in other languages.
+// This is invalid in JavaScript, as the operation is ambiguous.
+
+
+-(2 ** 2);
+// -4 in JavaScript and the author's intention is unambiguous.
+
+ +

Examples

+ +
2 ** 3 // 8
+3 ** 2 // 9
+3 ** 2.5 // 15.588457268119896
+10 ** -1 // 0.1
+NaN ** 2 // NaN
+
+2 ** 3 ** 2 // 512
+2 ** (3 ** 2) // 512
+(2 ** 3) ** 2 // 64
+
+ +

To invert the sign of the result of an exponentiation expression:

+ +
-(2 ** 2) // -4
+
+ +

To force the base of an exponentiation expression to be a negative number:

+ +
(-2) ** 2 // 4
+
+ +
+

Note: JavaScript also has a bitwise operator ^ (logical XOR). ** and ^ are different (for example : 2 ** 3 === 8 when 2 ^ 3 === 1.)

+
+ +

Increment (++)

+ +

The increment operator increments (adds one to) its operand and returns a value.

+ + + +

Syntax

+ +
Operator: x++ or ++x
+
+ +

Examples

+ +
// Postfix
+var x = 3;
+y = x++; // y = 3, x = 4
+
+// Prefix
+var a = 2;
+b = ++a; // a = 3, b = 3
+
+ +

Decrement (--)

+ +

The decrement operator decrements (subtracts one from) its operand and returns a value.

+ + + +

Syntax

+ +
Operator: x-- or --x
+
+ +

Examples

+ +
// Postfix
+var x = 3;
+y = x--; // y = 3, x = 2
+
+// Prefix
+var a = 2;
+b = --a; // a = 1, b = 1
+
+ +

Unary negation (-)

+ +

The unary negation operator precedes its operand and negates it.

+ +

Syntax

+ +
Operator: -x
+
+ +

Examples

+ +
var x = 3;
+y = -x; // y = -3, x = 3
+
+// Unary negation operator can convert non-numbers into a number
+var x = "4";
+y = -x; // y = -4
+
+ +

Unary plus (+)

+ +

The unary plus operator precedes its operand and evaluates to its operand but attempts to convert it into a number, if it isn't already. Although unary negation (-) also can convert non-numbers, unary plus is the fastest and preferred way of converting something into a number, because it does not perform any other operations on the number. It can convert string representations of integers and floats, as well as the non-string values true, false, and null. Integers in both decimal and hexadecimal (0x-prefixed) formats are supported. Negative numbers are supported (though not for hex). If it cannot parse a particular value, it will evaluate to {{jsxref("NaN")}}.

+ +

Syntax

+ +
Operator: +x
+
+ +

Examples

+ +
+3     // 3
++'3'   // 3
++true  // 1
++false // 0
++null  // 0
++function(val){ return val } // NaN
+
+ +

Specifications

+ + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +
Specification
{{SpecName('ESDraft', '#sec-additive-operators', 'Additive operators')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-postfix-expressions', 'Postfix expressions')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-11.5', 'Multiplicative operators')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-11.4', 'Unary operator')}}
+ +

Browser compatibility

+ + + +

{{Compat("javascript.operators.arithmetic")}}

+ +

See also

+ + diff --git a/files/bg/glossary/404/index.html b/files/bg/glossary/404/index.html new file mode 100644 index 0000000000..02c5395f00 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/404/index.html @@ -0,0 +1,13 @@ +--- +title: '404' +slug: Речник/404 +translation_of: Glossary/404 +--- +

404 е стандартизиран код за отговор (Standard Response Code), който означава, че {{Glossary("Server", "сървърът")}} не може да открие заявения ресурс (най-често страница или файл).

+ +

Научете повече

+ + diff --git a/files/bg/glossary/array/index.html b/files/bg/glossary/array/index.html new file mode 100644 index 0000000000..977aafb05c --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/array/index.html @@ -0,0 +1,35 @@ +--- +title: Масив +slug: Речник/array +translation_of: Glossary/array +--- +

Масивът е подреден сбор от данни ( {{Glossary("primitive")}} или {{Glossary("object")}} в зависимост от езика). Масивите се използват за съхраняване на множество данни в една променлива. С това те се различават от други променливи, които могат да съхраняват само една стойност в себе си.

+ +

Към всяка единица данни в масива има прикрепено число, наречено числов индекс, което дава възможност да достъпите самите данни. В JavaScript, броенето на числовите индекси в масивите започва от нула, а смите масиви могат да бъдат променяни с помощта на различни {{Glossary("Method", "методи")}}. 

+ +

Как изглежда мсивът в JavaScript:

+ +
var myArray = [1, 2, 3, 4];
+
+var catNamesArray = ["Jacqueline", "Sophia", "Autumn"];
+
+var именаНаХора = ["Петко", "Елка", "Стоянка", "Красимир", 9];
+
+//Масивите в JavaScript могат да съдържат различни типове данни.
+
+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + + +

Технически справочник

+ + + +

 

diff --git a/files/bg/glossary/browser/index.html b/files/bg/glossary/browser/index.html new file mode 100644 index 0000000000..09aebc1a6c --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/browser/index.html @@ -0,0 +1,29 @@ +--- +title: Мрежов четец +slug: Речник/Browser +tags: + - Навигация + - Речник + - браузър + - мрежов четец +translation_of: Glossary/Browser +--- +

Мрежовият четец (браузър) е програма, която извилича и показва страници от {{Glossary("World Wide Web","световната мрежа")}} и дава възможност на потребителите да достигат до други страници като използват препратки ({{Glossary("hyperlink","хипервръзки")}}).

+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + + +

Изтегляне на мрежов четец

+ + diff --git a/files/bg/glossary/css/index.html b/files/bg/glossary/css/index.html new file mode 100644 index 0000000000..d2d59408b9 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/css/index.html @@ -0,0 +1,52 @@ +--- +title: CSS +slug: Речник/CSS +tags: + - CSS + - Програмиране + - Речник + - уеб +translation_of: Glossary/CSS +--- +

CSS (Cascading Style Sheets) (Каскадни (изсипващи се) Стилови Листове)  е декларативен език, определящ външния вид на страниците в {{glossary("browser","мрежовия четец")}}. Браузърът прилага свойствата, описани в CSS върху външния вид на елементите. Определенията за външен вид и поведение съдържат свойства със стойности, които задават начина, по който изглежда страницата.

+ +

CSS е една от трите основни уебтехнологии наред с {{Glossary("HTML")}} и {{Glossary("JavaScript")}}. Обикновено CSS се използва за задаване изгледа на {{Glossary("Element","елементите в HTML")}}, но може да се прилага и в други обозначителни езици като {{Glossary("SVG")}} или {{Glossary("XML")}}.

+ +

Правилото (rule) в CSS представлява набор от {{Glossary("CSS Property","свойства")}}, обвързани със {{Glossary("selector", "селектор")}} (избирач). Ето пример, в който правим всеки параграф в HTML жълт на черен фон:

+ +
/* Избирачът "p" определя, че всички параграфи в документа
+   ще изглеждат според указанията в неговото правило */
+p {
+  /* Свойството "color" определя цвета на текста.
+     В този случай – жълт (yellow). */
+  color: yellow;
+
+  /* Свойството "background-color" определя фоновия цвят.
+     В този случай – черен (black). */
+  background-color: black
+}
+ +

"Каскадни" се отнася до това с какво предимство се прилагат различните правила върху избраните чрез селекторите елементи. Това определя крайния изглед на страницата. Това е много важна възможност, тъй като сложните сайтове могат да имат хиляди правила в CSS.

+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + + +

Технически справочници

+ + + +

Обучение по CSS

+ + diff --git a/files/bg/glossary/ecma/index.html b/files/bg/glossary/ecma/index.html new file mode 100644 index 0000000000..07e8dc0a87 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/ecma/index.html @@ -0,0 +1,15 @@ +--- +title: ECMA +slug: Речник/ECMA +translation_of: Glossary/ECMA +--- +

Ecma International (European Computer Manufacturers Association) —  Асоциация на Европейските Производители на Компютри е организация с нестопанска цел, разработваща стандарти за компютри, свързаност между тях и програмни езици.

+ +

В световната мрежа е всеизвестна с това, че поддържа  специфиацията на езика ECMA-262 ( {{Glossary("ECMAScript")}}). Този език е ядрото на езика {{Glossary("JavaScript")}}.

+ +

Научете повече

+ + diff --git a/files/bg/glossary/html/index.html b/files/bg/glossary/html/index.html new file mode 100644 index 0000000000..38d3e9cf75 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/html/index.html @@ -0,0 +1,48 @@ +--- +title: HTML +slug: Речник/HTML +tags: + - HTML + - Кодене + - Речник +translation_of: Glossary/HTML +--- +

HTML (HyperText Markup Language – език за обозначаване на свръх-текст)  е описателен език, който задава строежа на уебстраниците.

+ +

Кратка история

+ +

През 1990, като част от неговата визия за {{glossary("World_Wide_Web","световна мрежа")}}, Тим Бърнърс-Лий дава определение за понятието {{glossary("Hypertext","хипертекст")}}, което формализира през следващата година чрез обозначителен език, основаващ се най-вече на {{glossary("SGML")}}. {{glossary("IETF")}} започват формално спецификацията на HTML през 1993 и след няколко чернови, през 1995 издават версия 2.0. През 1994 Бърнърс-Лий основава {{glossary("W3C")}}, за да разработва Уеб. През 1996 W3C поема работата по HTML и година по-късно обнародва Препоръката за HTML 3.2. HTML 4.0 е издаден през 1999 и става стандарт по {{glossary("ISO")}} през 2000.

+ +

По онова време W3C почти изоставя HTML за сметка на {{glossary("XHTML")}}, призовавайки за създаването на независима група, наречена {{glossary("WHATWG")}}. WHATWG се създава през 2004. Благодарение на тях работата по {{glossary("HTML5")}} продължава. Двете организации издават първата чернова през 2008, а пълния стандарт – през 2014.

+ +

Понятие и правопис

+ +

Един документ на HTML предтавлява обикновен текст, съставен от {{glossary("element","елементи")}}. Елементите се ограждат с отварящи и затварящи {{Glossary("tag","тагове")}}. Всеки таг започва с отварящи и завършва със затварящи ъглови скоби (<>). Съществуват няколко празни (void)  тагове, които не могат да обграждат никакъв текст, например {{htmlelement("img")}}.

+ +

Можете да разширявате таговете в HTML посредством {{Glossary("attribute","атрибути")}}. Атрибутите предоставят повече данни за браузъра и така влияят върху начина, по който елементът се изобразява.

+ +

Detail of the structure of an HTML element

+ +

Файл, съдържащ HTML обикновено се записва с разширение .htm или .html. Файлът се предоставя от {{Glossary("Server","сървър")}}, и може да се разглежда с помощта на всякакъв {{Glossary("Browser","мрежов четец")}}.

+ +

Научете повече

+ +

Общи знания

+ + + +

Да научим HTML

+ + + +

Технически справочник

+ + diff --git a/files/bg/glossary/http/index.html b/files/bg/glossary/http/index.html new file mode 100644 index 0000000000..a91927c343 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/http/index.html @@ -0,0 +1,22 @@ +--- +title: HTTP +slug: Речник/HTTP +tags: + - HTTP + - Речник + - инфраструктура + - начинаещ +translation_of: Glossary/HTTP +--- +

HTTP (HyperText Transfer Protocol – протокол за пренос на свръх-текст) е основния {{glossary("protocol", "протокол")}}, позволяващ пренос на файлове в {{glossary("World Wide Web","мрежата")}}. HTTP се основава на текст и не съхранява данни за състояние. Цялото общуване се случва чрез предаване на обикновени текстови съобщения. Всяко съобщение е само за себе си, не знае нищо за никое друго съобщение.

+ +
+

Научете повече

+ + +
+ +

 

diff --git a/files/bg/glossary/hypertext/index.html b/files/bg/glossary/hypertext/index.html new file mode 100644 index 0000000000..e459c8bb33 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/hypertext/index.html @@ -0,0 +1,27 @@ +--- +title: Хипертекст +slug: Речник/Hypertext +tags: + - WebMechanics + - Речник + - свръх-текст + - уеб +translation_of: Glossary/Hypertext +--- +

Хипертекст (свръх-текст) (от англ. hypertext) е текст, съдържащ {{glossary("hyperlink","препратки")}} (връзки) към други текстове. Това е нещо повече от обикновения поток от думи като в новела например.

+ +

Понятието е измислено от Тед Нелсън през 1965.

+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + + +

Технически справочник

+ + diff --git a/files/bg/glossary/index.html b/files/bg/glossary/index.html new file mode 100644 index 0000000000..b01ea4a49d --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/index.html @@ -0,0 +1,24 @@ +--- +title: Речник +slug: Речник +tags: + - Показалец + - Речник + - начална страница + - начинаещ +translation_of: Glossary +--- +
{{LearnBox({"title":"Learn a new term:"})}}
+ +

Уеб-технологиите съдържат голям набор от понятия и съкращения, използвани в документацията и програмирането. Този речник предоставя определения и съкращения, с чиито значения трябва да сте наясно, за да разбирате и изграждате части от световната мрежа.

+ +

Помогнете за речника

+ +

Работата по речника никога не свършва. Можете да помогнете да го подобрим като  добавяте нови понятия или като подобрявате съществуващите. Най-лесният начин да започнете е като натиснете следващия бутон долу или като си изберете и промените, или преведете, някое от понятията.

+ + +

{{GlossaryList({"split":"h3", "css":"multiColumnList"})}}

+ +

{{GlossaryList({"terms":[], "filter":"notdefined", "css":"multiColumnList"})}}

+ +

Ако искате да научите подробности как да помогнете с речника, вижте страницата със статитстика за напредъка в раздела „Речник“.

diff --git a/files/bg/glossary/internet/index.html b/files/bg/glossary/internet/index.html new file mode 100644 index 0000000000..95486a4f1a --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/internet/index.html @@ -0,0 +1,19 @@ +--- +title: Интернет +slug: Речник/Internet +tags: + - Въведение + - Речник + - Урок + - начинаещ + - ръководство + - уеб +translation_of: Glossary/Internet +--- +

Интернет е световна мрежа, съставена от други мрежи, която използва общи правила, наречени Интернет Протоколи. Съвкупността от протоколи е позната още като {{glossary("TCP")}}/{{glossary("IPv6","IP")}} заради двата най-важни {{glossary("protocol","протокола")}} в нея.

+ +

Научете повече

+ + diff --git a/files/bg/glossary/javascript/index.html b/files/bg/glossary/javascript/index.html new file mode 100644 index 0000000000..2b03e49b9e --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/javascript/index.html @@ -0,0 +1,45 @@ +--- +title: JavaScript +slug: Речник/JavaScript +tags: + - JavaScript + - Програмиране + - Речник +translation_of: Glossary/JavaScript +--- +

JavaScript (JS)  е език за програмиране, използван най-вече от страната на клиента за осъществяване на програми, работещи в уебстраниците, но често и за програми, работещи на сървъра, където се използват среди за изпълнение като Node.js.

+ +

Не бъркайте JavaScript с езика за програмиране Java. „Java“ и „JavaScript" са запазени марки на компанията Oracle в САЩ и други страни. Двата езика обаче имат различен правопис (синтаксис) и значения на изразите, и се използват по различен начин.

+ +

Първоначално JavaScript е замислен като език за изпълнение на сървъра от Брендън Айк (по онова време служител в корпорацията Нетскейп), но през септември 1995 започва да се използва в уебчетеца Нетскейп Навигатор. Езикът се радва на незабавен успех и {{glossary("Microsoft Internet Explorer", "Интернет експлорър 3.0")}} започва да го използва под името JScript през август 1996.

+ +

През ноември 1996, Нетскейп започва да работи съвместно с ECMA по превръщането на JavaScript в промишлен стандарт. Оттогава стандартизираният JavaScript  се нарича ECMAScript, а спецификацията му – ECMA-262. Последното (осмо) издание на стандарта е от юни 2017.

+ +

JavaScript се използва най-вече в уебчетците, като този, който ползвате сега. Той позволява на разработчиците да променят съдържанието на страниците, чрез взаимодействие с {{Glossary("DOM","ДОМ (Документния обектен модел)")}}, да обработват данни чрез {{Glossary("AJAX")}} и {{Glossary("IndexedDB")}}, да чертаят графики в  {{Glossary("canvas")}}, да обменят данни с устройства като използват различни {{Glossary("API","ППИ (приложни програмни интерфейси)")}} и т.н. JavaScript е един от най-използваните езици, а това се дължи на скорошното развитие и подобрения в производителността на {{Glossary("API","програмните интерфейси")}}, налични в уебчетците.

+ +

Напоследък JavaScript възвърна славата си, чрез възможността да се използва и на сървъра - благодарение на платормата Node.js., която се оказа най-успешната сред средите за изпълнение извън браузъра. Node.js ви позволява да използвате JavaScript като скриптов език за автоматизиране на задачи на компютъра и да изграждате пълноценни сървъри за обработка на заявки по протоколите {{Glossary("HTTP")}} и {{Glossary("Web Sockets")}}.

+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + + +

Learning JavaScript

+ + + +

Технически справочници

+ + diff --git a/files/bg/glossary/json/index.html b/files/bg/glossary/json/index.html new file mode 100644 index 0000000000..45928dce83 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/json/index.html @@ -0,0 +1,30 @@ +--- +title: JSON +slug: Речник/JSON +tags: + - JSON + - Въведение + - Програмиране + - Речник + - скрипт +translation_of: Glossary/JSON +--- +

JavaScript Object Notation (JSON) е формат за обмен на данни, наподобавящ синтаксиса за създаване на обекти в {{Glossary("JavaScript")}}. Въпреки че много езици поддържат JSON, той е особено полезен в приложения на JavaScript, в това число сайтове и разширения за мрежовите четци.

+ +

В JSON може да се представят числа, булеви стойности, низове (strings), null или масиви, както и обекти съставени от тези типове данни (или от други масиви и обекти). JSON не може да представя по-сложни типове данни като например функции, регулярни изрази (regular expressions), дати и т.н. Тези по-сложни типове данни могат да бъдат представени в JSON като бъдат сериализирани.

+ +

Подобно на XML,  JSON може да съхранява йерархични данни за разлика от  по-стария CSV формат. Съществуват и инструменти за превръщане на данни от JSON в CVS формат като JSON to CSV Converter.

+ +

Научете повече

+ +

Общи знания

+ + + +

Технически справочник

+ + diff --git a/files/bg/glossary/server/index.html b/files/bg/glossary/server/index.html new file mode 100644 index 0000000000..7ffc740e02 --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/server/index.html @@ -0,0 +1,25 @@ +--- +title: Сървър +slug: Речник/Server +tags: + - Мрежи + - Речник + - Сървър + - инфраструктура + - протокол +translation_of: Glossary/Server +--- +

Хардуерният сървър представлява компютър в мрежа, който предоставя услуги на други компютри – клиенти. Софтуерният сървър е програма, която предоставя услуги на клиентски програми.

+ +

Услугите се предостяват в локални мрежи или в широкообхватни мрежи. Дадена Клиентска програма се свързва със сървъра като си разменя съобщения с него според правилата на някакъв {{glossary("protocol")}}.

+ +

Най-често срещаните сървъри в локалната мрежа са файлови сървъри, сървъри за имена, за електронна поща, за факс, за печат и т.н. Общ пример за сървър е свързан към интернет Уебсървър. Миникомпютрите, мейнфрейм и супер-компютрите в центровете за данни също са сървъри.

+ +

Научете повече

+ +

Общи познания

+ + diff --git a/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html b/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html new file mode 100644 index 0000000000..12b3b7e34f --- /dev/null +++ b/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html @@ -0,0 +1,39 @@ +--- +title: Световната мрежа +slug: Речник/World_Wide_Web +tags: + - WWW + - Речник + - инфраструктура + - уеб +translation_of: Glossary/World_Wide_Web +--- +

Световната мрежа (World Wide Web) — всеизвестна като WWW, W3 или просто Уеб е взаимосвързана система от общодостъпни страници в {{Glossary("Internet", "Интернет")}}. Уеб не е същото нещо като Интернет: Уеб е едно от многото приложения (начини за ползване) на Интернет.

+ +

Тим Бърнърс-Лий предлага архитектурата на това, което става известно като „Световната Мрежа“. Той създава първите мрежов {{Glossary("Server","сървър")}}, мрежов {{Glossary("Browser","браузър")}}, и уебстраница на своя компютър в лабораторията си за физични изследвания в ЦЕРН през 1990 г. През 1991 г. той обявява своето творение в новинарската група alt.hypertext. Тогава Мрежата става обществена.

+ +

Системата, която днес познаваме като "Мрежата (Уеб)", се състои от няколко компонента:

+ + + +

Свързването на източници на данни чрез {{Glossary("Hyperlink","хипервръзки")}}, е определящо понятие в Уеб. Чрез него (свързването) се създава съвкупност от свързани документи.

+ +

Скоро след изобретяването на Уеб. Тим Бърнърс-Лий основава {{Glossary("W3C")}} (World Wide Web Consortium), за да стандартизира и развива световната мрежа. Консорциумът е съставен от няколко групи по интереси. Такива са разработчиците на {{Glossary("browser","мрежови четци")}}, правителствени представители, изследователи и университети. Мисията му включва също обучение и разпространение на знания.

+ +

Научете повече

+ + + +

Общи знания

+ + diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html new file mode 100644 index 0000000000..5525426bd7 --- /dev/null +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html @@ -0,0 +1,219 @@ +--- +title: Основи на HTML +slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Основи_на_HTML +tags: + - HTML + - Кодене + - Обучение + - Програмиране + - мрежа + - начинаещ + - уеб +translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/HTML_basics +--- +
{{LearnSidebar}}
+ +
{{PreviousMenuNext("Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Dealing_with_files", "Learn/Да_започнем_с_Мрежата/CSS_basics", "Learn/Да_започнем_с_Мрежата")}}
+ +
+

{{Glossary("HTML")}} (Hypertext Markup Language) е кодът, който се използва за построяване и показване на уеб страница и нейното съдържание. Например:  съдържанието може да е построено от няколко параграфа, списък с водещи знаци или като се използват изображения и таблици с данни. Както се вижда от заглавието, тази статия ще ви обясни основните положения на HTML и неговото приложение.

+
+ +

Какво всъщност е HTML?

+ +

HTML не е език за програмиране – той е език за обозначаване, който се използва да укаже на вашия браузър как да изобрази страниците, които посещавате. В зависимост от намеренията на уеб-дизайнера, начинът на изобразяване може да е прост или изключително сложен. HTML представлява поредица от {{Glossary("element", "елементи")}}, които използвате, за да заградите (или обвиете) различни части от съдържанието, за да ги направите да изглеждат и действат по определен начин.  Обграждащите {{Glossary("tag", "тагове")}} могат да направят дума или изображение да действат като препратка към друго място, могат да  изписват думите с курсив, да правят буквите по-големи или по-малки и т.н. Ето примерен ред съдържание:

+ +
Котката ми е много сръдлива
+ +

Ако искаме редът да е изобразен отделно, можем да го означим като параграф като го обградим с таговете за елемента параграф ({{htmlelement("p")}}) :

+ +
<p>Котката ми е много сръдлива</p>
+ +

Анатомията на един HTML елемент

+ +

Нека изследваме елемента p малко по-задълбочено.

+ +

+ +

Основните части на нашият елемент са:

+ +
    +
  1. Отварящ таг(opening tag): Състои се от името на елемента (в този случай, p) заградено от отварящи и затварящи ъглови скоби (angle brackets). Така се обозначава къде е началото на елемента или откъде започва да действа — в този случай показва начало на параграф.
    2. +
  2. Затварящ таг(closing tag): Същият като отварящия таг, но с допълнително включена наклонена черта преди името на елемента. Това показва къде приключва елемента, в този случай — къде е краят на параграфа . Често срещана грешка при начинаещите е да се пропусне затварящия таг, като това може да доведе до странни резултати.
    3. +
  3. Съдържание (content): Това е съдържанието на елемента, което в случая е просто текст.
    4. +
  4. Елемент: Елементът е съвкупността от отварящия таг, затварящия таг и съдържанието.
    5. +
+ +

Елементите могат да имат атрибути, които изглеждат по следния начин:

+ +

+ +

Атрибутите съдържат допълнителни сведения за елемента, които не искате да се появявт в изобразеното съдържание. По-горе, class е името на атрибута, а editor-note е стойността на атрибута. Атрибутът class ви позволява да задавате на елемента идентификатор, чрез който да определяте как изглежда и разни други възможности.

+ +

Един атрибут винаги трябва да има:

+ +
    +
  1. Празно място между него и името на елемента (или предишния атрибут, ако елементът вече има един или повече атрибути).
    2. +
  2. Името на съответния атрибут, последвано от знака за равенство.
    3. +
  3. Отварящи и затварящи кавички обграждащи стойността на атрибута.        
    4. +
+ +

Влагане на елементи

+ +

Възможно е да се постави елемент вътре в друг елемент  — това се нарича влагане (nesting). Ако искахме да  подчертаем, че нашата котка от предишния пример е много сърдита, бихме могли да обгърнем "много" в елемента {{htmlelement("strong")}}. Това означава, че върху думата ще бъде наблегнато:

+ +
<p>Котката ми е <strong>много</strong> сърдита.</p>
+ +

Трябва да се уверите, че елементите ви са правилно вложени: в примера по-горе отваряме елемент първо <p>, след това елементът  <strong>. Следователно първо трябва да затворим елемента <strong> , а след това <p>. Следва пример, показващ неправилна употреба:

+ +
<p>My cat is <strong>very grumpy.</p></strong>
+ +

Елементите трябва да бъдат отваряни и затваряни правилно, за да бъдат наистина вътре или извън един спрямо друг. Ако се препокриват, както в горния пример, тогава браузърът ви ще се опитва да предположи какво сте се опитвали да направите и бихте могли да получите доста неочакван изход. Затова не го правете!

+ +

Празни елементи

+ +

Някои елементи нямат съдържание и се наричат празни елементи (empty elements). Да вземем например елемента {{htmlelement("img")}}, който вече имаме в нашия HTML:

+ +
<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
+ +

Той съдържа два атрибута, но няма затварящ таг </img> и съдържание в себе си. Това е защото елементът изображение не обгръща съдържание върху което да действа. Целта му е да прикачи снимка в HTML страницата на мястото, което заема.

+ +

Анатомия на един HTML документ

+ +

Това обхваща основните положения за отделните HTML елементи, но от тях няма особена полза, когато са изполвани поотделно. Нека разгледаме как да съчетаем отделните елемтни, за да образуват цяла страница, написана на HTML. Да погледнем отново кода, който поставихме в нашият пример  index.html (с който първо работихме в статията Работа с файлове):

+ +
<!DOCTYPE html>
+<html>
+  <head>
+    <meta charset="utf-8">
+    <title>My test page</title>
+  </head>
+  <body>
+    <img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
+  </body>
+</html>
+ +

Ето какво имаме:

+ + + +

Изображения

+ +

Да се върнем отново на нашия елемент  {{htmlelement("img")}}:

+ +
<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
+ +

Както споменахме, той вгражда изображение в нашата страница на нястото, където се намира. Изпълнява го чрез атрибута src (source-източник), който указва пътя до файла с изображението.

+ +

Освен това включихме и атрибута alt (alternative-заместващ). Чрез него определяме описателния текст за потребителите, които не могат да видят изображението поради някоя от следните причини:

+ +
    +
  1. Имат зрителни нарушения. Потребители със значително зрително увреждане често обикновено озползват програми, наречени екранни четци, които им изчитат заместващия текст.
    2. +
  2. Поради някаква неизправност изображението не може да бъде показано.  Опитайте да промените пътя в атрибута src, като го направите недействителен. След като запишете и презаредите страницата, вместо изображението би трябвало да виждате следния текст:
    3. +
+ +

+ +

Най-важното за този атрибут е да бъде наистина описателен текст. Това което поставите в него, трябва да предоставя достатъчно сведения на потребителя, така че той да добие добра представа какво показва изображението. В дадения пример "My test image" ("Моето изображение за тест") не е изобщо добро описание. Значително по-подходящ заместващ текст за логото на Firefox би бил "The Firefox logo: a flaming fox surrounding the Earth"("Логото на Firefox: пламтяща лисица обграждаща Земята").

+ +

Опитайте  да измислите по-подходящ заместващ текст за изображението.

+ +
+

Бележка: Разберете повече за достъпността на MDN's Accessibility landing page.

+
+ +

Обозначаване на текст

+ +

Този раздел ще обясни някои от основните елементи в HTML, които ще изпозлвате за маркиране на текст.

+ +

Заглавия

+ +

Елементите за заглавия (heading) ви позволяват да укажете, че определени части от съдържанието са заглавия или подзаглавия. Както една книга има основно заглавие, заглавия на отделните глави и подзаглавия, така и един  HTML документ ги съдържа. HTML поддържа шест нива на заглавия  от {{htmlelement("h1")}} до {{htmlelement("h6")}}, като най-вероятно ще използвате само 3-4 от тях:

+ +
<h1>My main title</h1>
+<h2>My top level heading</h2>
+<h3>My subheading</h3>
+<h4>My sub-subheading</h4>
+ +

Опитайте да поставите подходящо заглавие на вашата страница, което да е над вашия {{htmlelement("img")}} елемент.

+ +

Параграфи

+ +

Както по-горе стана ясно, елементите {{htmlelement("p")}} са предназначени да съдържат отделните параграфи в текста. Ще ги изплозвате често при обозначаването на обикновено текстово съдържание :

+ +
<p>Това е отделен праграф</p>
+ +

Добавете примерния текст (би трябвало да го имате от What should your website look like?) в един или повече параграфи след елемента <img>.

+ +

Списъци

+ +

Доста съдържание в мрежата се представя като списъци и HTML има специални елементи за тях. Списъците съдържат поне два елемента. Най-често срещаните типове са подредени и неподредени  списъци:

+ +
    +
  1. Неподредени списъци (unordered lists) са тези, при които последователността на елементите му е без значение – примерно количка с покупки от сайт-магазин. Те се обграждат от елемента {{htmlelement("ul")}}.
    2. +
  2. Подредени списъци (оrdered lists) са тези, при които подредбата на елементите има значение, както при инструкции в рецепта. Те се обграждат от елемента {{htmlelement("ol")}}.
    3. +
+ +

Всяка точка от списъка се поставя в елемента {{htmlelement("li")}} (точка от списък-list item).

+ +

Примерно, ако искаме да превърнем част от следващия параграф в списък:

+ +
<p>At Mozilla, we’re a global community of technologists, thinkers, and builders working together ... </p>
+ +

Бихме могли да променим обозначаването както следва:

+ +
<p>At Mozilla, we’re a global community of</p>
+
+<ul>
+  <li>technologists</li>
+  <li>thinkers</li>
+  <li>builders</li>
+</ul>
+
+<p>working together ... </p>
+ +

Опитайте да добавите подреден или неподреден списък в примерната си страница.

+ +

Препратки

+ +

Препратките/връзките (links) са изключително важни — те са същността на Мрежата (WEB).  За да добавим препратка използваме този прост елемент — {{htmlelement("a")}}, като a идва от "anchor"-котва . За да превърнете текст от параграфа в препратка, следвайте следните стъпки:

+ +
    +
  1. Изберете си текст. Ние ще изпозлваме "Mozilla Manifesto".
    2. +
  2. Обградете текста с елемент <a> , ето така: + 
    <a>Mozilla Manifesto</a>
    +
    3. +
  3. Задайте на елемента <a> атрибут href( съкратено от hypertext reference), както в примера по-долу: + 
    <a href="">Mozilla Manifesto</a>
    +
    4. +
  4. Като стойност на този атрибут  поставете уеб-адреса към който искате да води препратката: + 
    <a href="https://www.mozilla.org/en-US/about/manifesto/">Mozilla Manifesto</a>
    +
    5. +
+ +

Може да получите неочаквани резултати, ако пропуснете  частта https:// или http:// .Тя се нарича протокол (protocol) и се поставя в началото на уеб-адреса. След като създадете препратката, изпозлвайте я, за да се уверите, че ви препраща точно където искате.

+ +
+

href може да изглежда странно наименование на атрибут. За по-лесно запомняне се подсещайте, че произлиза от  hypertext reference- препратка към свръх-текст.

+
+ +

Сега може да добавите и препратка към вашата страница.

+ +

Заключение

+ +

Ако сте следвали всички наставления в тази статия, би трябвало да имате страница, която изглежда като тази по-долу (можете да я видите и тук.
+
+ A web page screenshot showing a firefox logo, a heading saying mozilla is cool, and two paragraphs of filler text

+ +

Ако много се затрудните, винаги може да сравните работата си с нашия завършен примерен код в Github.

+ +

До тук само бегло споменахме някои основни положения в HTML. За да научите повече, посетете Темата за обучение по HTML.

+ +

{{PreviousMenuNext("Learn/Getting_started_with_the_web/Dealing_with_files", "Learn/Getting_started_with_the_web/CSS_basics", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}

diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html new file mode 100644 index 0000000000..874790d34b --- /dev/null +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html @@ -0,0 +1,56 @@ +--- +title: Да започнем с мрежата +slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата +tags: + - CSS + - HTML + - Дизайн + - Показалец + - начинаещ + - ръководство + - теория +translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web +--- +
{{LearnSidebar}}
+ +
+

"Да започнем с мрежата" е кратка поредица от статии, която ще ви въведе в разработването на уеб-страници. Ще инсталирате и настроите необходимите ви инструменти за изграждането на една страница и публикуването на програмния код.

+
+ +

Първият ви сайт

+ +

За да се направи професионален сайт е нужна много работа. Затова, ако тепърва се запознавате с програмирането за уеб, ви съветваме да започнете с нещо малко. Няма да измислите Facebook, но пък не е толкова трудно да направите ваш собствен простичък сайт. Ще започнем с това.

+ +

Като следвате съветите в следващите статии подред, ще направите първата си страница. Да започваме!

+ +

Инсталиране на основния софтуер

+ +

Има голям избор от средства за изграждане на уебсайтове. Ако сте начинаещ, лесно ще се объркате от разнообразието на текстови редактори, работни рамки (набори от библиотеки) и средства за тестване. В статията „Инсталиране на основния софтуер" сме изредили основните средства, необходими при разработването на софтуер, работещ в световната мрежа.

+ +

Как ще изглежда Вашият сайт?

+ +

Преди да започнете да пишете кода за сайта, трябва да си съставите план. Какво представяте? Какви цветове и шрифтове използвате. Как ще изглежда сайтът? Следвайте простите препоръки, за да планирате съдържанието и дизайна на сайта.

+ +

Работа с файлове

+ +

Един уебсайт се състои от много файлове: текстово съдържание, код, набори от стилове, медийно съдържание и т.н. Когато правите уебсайт, трябва да съчетаете тези файлове и да изградите от тях структура, чрез която те да могат да комуникират помежду си. Статията за работа с файлове обяснява как да създадем такава структура и за кое да внимаваме при изграждането ѝ.

+ +

Основи на HTML

+ +

HTML (в превод „език за обозначаване на свръх-текст“) е този код, който се използва за структуриране на съдържанието, например да се създаде набор от параграфи, списък с точки, да се вмъкнат изображения или таблици с данни. Оттук можете лесно да се сдобиете с достатъчно сведения, за да се запознаете накратко с HTML: Основи на HTML.

+ +

Основи на CSS

+ +

CSS („набори от стилове") е кодът, който променя външния вид на сайта. Със CSS можете например да зададете цвят на даден текст. Друг пример е това къде на екрана да се показва определено съдържание или какви фонови изображения да бъдат зареждани в уебсайта. За да научите повече, вижте статията основи на CSS.

+ +

Основи на JavaScript

+ +

JavaScript е програмният език, който дава възможност да добавите интерактивност в уебсайта ви, например игри, действия, случващи се когато се натисне бутон, или се въведе информация в дадено поле, динамично зададен CSS, и още доста. Основи на JavaScript ще ви даде идея какво може да правите с този език и как да започнете с писането му.

+ +

Публикуване на Вашия сайт

+ +

След като приключите с писането на код и организирането на файловата ви система, трябва да качите всичко това в Интернет, за да може другите хора също да го намират. За да си изясните как бързо и лесно да постигнете това, вижте нашата статия Публикуване на вашия примерен код.

+ +

Как работи световната мрежа

+ +

Когато посетите любимия си сайт, без дори да подозирате, се случват много неща. „Как работи световната мрежа?" обяснява най-главните.

diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html new file mode 100644 index 0000000000..fa82c84655 --- /dev/null +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html @@ -0,0 +1,60 @@ +--- +title: Инсталиране на основния софтуер +slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Инсталиране_на_основния_софтуер +tags: + - Настройки + - инструменти + - начинаещ + - текстов редактор + - уебчетец +translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/Installing_basic_software +--- +
{{LearnSidebar}}
+ +
{{NextMenu("Learn/Getting_started_with_the_web/What_will_your_website_look_like", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}
+ +
+

В статията "Инсталиране на основния софтуер" ви показваме нужните инструменти за уеб-разработка и как да ги инсталирате правилно.

+
+ +

Какви инструменти използват професионалистите?

+ + + +

Какви инструменти ми трябват сега?

+ +

Списъкът изглежда плашещ, но за щастие можете да започнете с уеб разработка без да знаете нищо за повечето от тях. В тази статия ще използваме възможно най-малко от списъка – текстов редактор и някои модерни {{glossary("browser","мрежови четци")}}.

+ +

Инсталиране на текстов редактор

+ +

Най-вероятно вече имате обикновен текстов редактор на компютъра си. Windows по подразбиране има Notepad, а OS X идва с TextEdit. Linux дистрибуциите имат различни редактори, например Ubuntu върви с gedit по подразбиране.

+ +

За Уеб разработка можете да ползвате нещо по-добро от Notepad или TextEdit. Препоръчваме ви да започнете с Brackets - безплатен текстов редактор, който предлага преглед на живо и подсказки при писането на код.

+ +

Инсталиране на модерни уеб браузъри

+ +

Засега ще инсталираме само няколко десктоп Уеб браузъри, в които да тестваме кода си. Изберете операционна система и отворете съответните линкове, за да свалите инсталатори за любимите си браузъри:

+ + + +

Преди да продължите, трябва да инсталирате поне два от тези браузъри и да ги подготвите за тестване на кода.

+ +

Инсталиране на локален уеб сървър

+ +

Някои примери ще трябва да бъдат изпълнени на уеб сървър, за да работят правилно. Можете да видите как да направите това тук: Как се настройва локален сървър за тестване?

+ +

{{NextMenu("Learn/Getting_started_with_the_web/What_will_your_website_look_like", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}

diff --git "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/index.html" "b/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/index.html" deleted file mode 100644 index 874790d34b..0000000000 --- "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/index.html" +++ /dev/null @@ -1,56 +0,0 @@ ---- -title: Да започнем с мрежата -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата -tags: - - CSS - - HTML - - Дизайн - - Показалец - - начинаещ - - ръководство - - теория -translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web ---- -
{{LearnSidebar}}
- -
-

"Да започнем с мрежата" е кратка поредица от статии, която ще ви въведе в разработването на уеб-страници. Ще инсталирате и настроите необходимите ви инструменти за изграждането на една страница и публикуването на програмния код.

-
- -

Първият ви сайт

- -

За да се направи професионален сайт е нужна много работа. Затова, ако тепърва се запознавате с програмирането за уеб, ви съветваме да започнете с нещо малко. Няма да измислите Facebook, но пък не е толкова трудно да направите ваш собствен простичък сайт. Ще започнем с това.

- -

Като следвате съветите в следващите статии подред, ще направите първата си страница. Да започваме!

- -

Инсталиране на основния софтуер

- -

Има голям избор от средства за изграждане на уебсайтове. Ако сте начинаещ, лесно ще се объркате от разнообразието на текстови редактори, работни рамки (набори от библиотеки) и средства за тестване. В статията „Инсталиране на основния софтуер" сме изредили основните средства, необходими при разработването на софтуер, работещ в световната мрежа.

- -

Как ще изглежда Вашият сайт?

- -

Преди да започнете да пишете кода за сайта, трябва да си съставите план. Какво представяте? Какви цветове и шрифтове използвате. Как ще изглежда сайтът? Следвайте простите препоръки, за да планирате съдържанието и дизайна на сайта.

- -

Работа с файлове

- -

Един уебсайт се състои от много файлове: текстово съдържание, код, набори от стилове, медийно съдържание и т.н. Когато правите уебсайт, трябва да съчетаете тези файлове и да изградите от тях структура, чрез която те да могат да комуникират помежду си. Статията за работа с файлове обяснява как да създадем такава структура и за кое да внимаваме при изграждането ѝ.

- -

Основи на HTML

- -

HTML (в превод „език за обозначаване на свръх-текст“) е този код, който се използва за структуриране на съдържанието, например да се създаде набор от параграфи, списък с точки, да се вмъкнат изображения или таблици с данни. Оттук можете лесно да се сдобиете с достатъчно сведения, за да се запознаете накратко с HTML: Основи на HTML.

- -

Основи на CSS

- -

CSS („набори от стилове") е кодът, който променя външния вид на сайта. Със CSS можете например да зададете цвят на даден текст. Друг пример е това къде на екрана да се показва определено съдържание или какви фонови изображения да бъдат зареждани в уебсайта. За да научите повече, вижте статията основи на CSS.

- -

Основи на JavaScript

- -

JavaScript е програмният език, който дава възможност да добавите интерактивност в уебсайта ви, например игри, действия, случващи се когато се натисне бутон, или се въведе информация в дадено поле, динамично зададен CSS, и още доста. Основи на JavaScript ще ви даде идея какво може да правите с този език и как да започнете с писането му.

- -

Публикуване на Вашия сайт

- -

След като приключите с писането на код и организирането на файловата ви система, трябва да качите всичко това в Интернет, за да може другите хора също да го намират. За да си изясните как бързо и лесно да постигнете това, вижте нашата статия Публикуване на вашия примерен код.

- -

Как работи световната мрежа

- -

Когато посетите любимия си сайт, без дори да подозирате, се случват много неща. „Как работи световната мрежа?" обяснява най-главните.

diff --git "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\270\320\275\321\201\321\202\320\260\320\273\320\270\321\200\320\260\320\275\320\265_\320\275\320\260_\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\275\320\270\321\217_\321\201\320\276\321\204\321\202\321\203\320\265\321\200/index.html" "b/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\270\320\275\321\201\321\202\320\260\320\273\320\270\321\200\320\260\320\275\320\265_\320\275\320\260_\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\275\320\270\321\217_\321\201\320\276\321\204\321\202\321\203\320\265\321\200/index.html" deleted file mode 100644 index fa82c84655..0000000000 --- "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\270\320\275\321\201\321\202\320\260\320\273\320\270\321\200\320\260\320\275\320\265_\320\275\320\260_\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\275\320\270\321\217_\321\201\320\276\321\204\321\202\321\203\320\265\321\200/index.html" +++ /dev/null @@ -1,60 +0,0 @@ ---- -title: Инсталиране на основния софтуер -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Инсталиране_на_основния_софтуер -tags: - - Настройки - - инструменти - - начинаещ - - текстов редактор - - уебчетец -translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/Installing_basic_software ---- -
{{LearnSidebar}}
- -
{{NextMenu("Learn/Getting_started_with_the_web/What_will_your_website_look_like", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}
- -
-

В статията "Инсталиране на основния софтуер" ви показваме нужните инструменти за уеб-разработка и как да ги инсталирате правилно.

-
- -

Какви инструменти използват професионалистите?

- - - -

Какви инструменти ми трябват сега?

- -

Списъкът изглежда плашещ, но за щастие можете да започнете с уеб разработка без да знаете нищо за повечето от тях. В тази статия ще използваме възможно най-малко от списъка – текстов редактор и някои модерни {{glossary("browser","мрежови четци")}}.

- -

Инсталиране на текстов редактор

- -

Най-вероятно вече имате обикновен текстов редактор на компютъра си. Windows по подразбиране има Notepad, а OS X идва с TextEdit. Linux дистрибуциите имат различни редактори, например Ubuntu върви с gedit по подразбиране.

- -

За Уеб разработка можете да ползвате нещо по-добро от Notepad или TextEdit. Препоръчваме ви да започнете с Brackets - безплатен текстов редактор, който предлага преглед на живо и подсказки при писането на код.

- -

Инсталиране на модерни уеб браузъри

- -

Засега ще инсталираме само няколко десктоп Уеб браузъри, в които да тестваме кода си. Изберете операционна система и отворете съответните линкове, за да свалите инсталатори за любимите си браузъри:

- - - -

Преди да продължите, трябва да инсталирате поне два от тези браузъри и да ги подготвите за тестване на кода.

- -

Инсталиране на локален уеб сървър

- -

Някои примери ще трябва да бъдат изпълнени на уеб сървър, за да работят правилно. Можете да видите как да направите това тук: Как се настройва локален сървър за тестване?

- -

{{NextMenu("Learn/Getting_started_with_the_web/What_will_your_website_look_like", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}

diff --git "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\270_\320\275\320\260_html/index.html" "b/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\270_\320\275\320\260_html/index.html" deleted file mode 100644 index 5525426bd7..0000000000 --- "a/files/bg/learn/\320\264\320\260_\320\267\320\260\320\277\320\276\321\207\320\275\320\265\320\274_\321\201_\320\274\321\200\320\265\320\266\320\260\321\202\320\260/\320\276\321\201\320\275\320\276\320\262\320\270_\320\275\320\260_html/index.html" +++ /dev/null @@ -1,219 +0,0 @@ ---- -title: Основи на HTML -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Основи_на_HTML -tags: - - HTML - - Кодене - - Обучение - - Програмиране - - мрежа - - начинаещ - - уеб -translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/HTML_basics ---- -
{{LearnSidebar}}
- -
{{PreviousMenuNext("Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Dealing_with_files", "Learn/Да_започнем_с_Мрежата/CSS_basics", "Learn/Да_започнем_с_Мрежата")}}
- -
-

{{Glossary("HTML")}} (Hypertext Markup Language) е кодът, който се използва за построяване и показване на уеб страница и нейното съдържание. Например:  съдържанието може да е построено от няколко параграфа, списък с водещи знаци или като се използват изображения и таблици с данни. Както се вижда от заглавието, тази статия ще ви обясни основните положения на HTML и неговото приложение.

-
- -

Какво всъщност е HTML?

- -

HTML не е език за програмиране – той е език за обозначаване, който се използва да укаже на вашия браузър как да изобрази страниците, които посещавате. В зависимост от намеренията на уеб-дизайнера, начинът на изобразяване може да е прост или изключително сложен. HTML представлява поредица от {{Glossary("element", "елементи")}}, които използвате, за да заградите (или обвиете) различни части от съдържанието, за да ги направите да изглеждат и действат по определен начин.  Обграждащите {{Glossary("tag", "тагове")}} могат да направят дума или изображение да действат като препратка към друго място, могат да  изписват думите с курсив, да правят буквите по-големи или по-малки и т.н. Ето примерен ред съдържание:

- -
Котката ми е много сръдлива
- -

Ако искаме редът да е изобразен отделно, можем да го означим като параграф като го обградим с таговете за елемента параграф ({{htmlelement("p")}}) :

- -
<p>Котката ми е много сръдлива</p>
- -

Анатомията на един HTML елемент

- -

Нека изследваме елемента p малко по-задълбочено.

- -

- -

Основните части на нашият елемент са:

- -
    -
  1. Отварящ таг(opening tag): Състои се от името на елемента (в този случай, p) заградено от отварящи и затварящи ъглови скоби (angle brackets). Така се обозначава къде е началото на елемента или откъде започва да действа — в този случай показва начало на параграф.
    2. -
  2. Затварящ таг(closing tag): Същият като отварящия таг, но с допълнително включена наклонена черта преди името на елемента. Това показва къде приключва елемента, в този случай — къде е краят на параграфа . Често срещана грешка при начинаещите е да се пропусне затварящия таг, като това може да доведе до странни резултати.
    3. -
  3. Съдържание (content): Това е съдържанието на елемента, което в случая е просто текст.
    4. -
  4. Елемент: Елементът е съвкупността от отварящия таг, затварящия таг и съдържанието.
    5. -
- -

Елементите могат да имат атрибути, които изглеждат по следния начин:

- -

- -

Атрибутите съдържат допълнителни сведения за елемента, които не искате да се появявт в изобразеното съдържание. По-горе, class е името на атрибута, а editor-note е стойността на атрибута. Атрибутът class ви позволява да задавате на елемента идентификатор, чрез който да определяте как изглежда и разни други възможности.

- -

Един атрибут винаги трябва да има:

- -
    -
  1. Празно място между него и името на елемента (или предишния атрибут, ако елементът вече има един или повече атрибути).
    2. -
  2. Името на съответния атрибут, последвано от знака за равенство.
    3. -
  3. Отварящи и затварящи кавички обграждащи стойността на атрибута.        
    4. -
- -

Влагане на елементи

- -

Възможно е да се постави елемент вътре в друг елемент  — това се нарича влагане (nesting). Ако искахме да  подчертаем, че нашата котка от предишния пример е много сърдита, бихме могли да обгърнем "много" в елемента {{htmlelement("strong")}}. Това означава, че върху думата ще бъде наблегнато:

- -
<p>Котката ми е <strong>много</strong> сърдита.</p>
- -

Трябва да се уверите, че елементите ви са правилно вложени: в примера по-горе отваряме елемент първо <p>, след това елементът  <strong>. Следователно първо трябва да затворим елемента <strong> , а след това <p>. Следва пример, показващ неправилна употреба:

- -
<p>My cat is <strong>very grumpy.</p></strong>
- -

Елементите трябва да бъдат отваряни и затваряни правилно, за да бъдат наистина вътре или извън един спрямо друг. Ако се препокриват, както в горния пример, тогава браузърът ви ще се опитва да предположи какво сте се опитвали да направите и бихте могли да получите доста неочакван изход. Затова не го правете!

- -

Празни елементи

- -

Някои елементи нямат съдържание и се наричат празни елементи (empty elements). Да вземем например елемента {{htmlelement("img")}}, който вече имаме в нашия HTML:

- -
<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
- -

Той съдържа два атрибута, но няма затварящ таг </img> и съдържание в себе си. Това е защото елементът изображение не обгръща съдържание върху което да действа. Целта му е да прикачи снимка в HTML страницата на мястото, което заема.

- -

Анатомия на един HTML документ

- -

Това обхваща основните положения за отделните HTML елементи, но от тях няма особена полза, когато са изполвани поотделно. Нека разгледаме как да съчетаем отделните елемтни, за да образуват цяла страница, написана на HTML. Да погледнем отново кода, който поставихме в нашият пример  index.html (с който първо работихме в статията Работа с файлове):

- -
<!DOCTYPE html>
-<html>
-  <head>
-    <meta charset="utf-8">
-    <title>My test page</title>
-  </head>
-  <body>
-    <img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
-  </body>
-</html>
- -

Ето какво имаме:

- - - -

Изображения

- -

Да се върнем отново на нашия елемент  {{htmlelement("img")}}:

- -
<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
- -

Както споменахме, той вгражда изображение в нашата страница на нястото, където се намира. Изпълнява го чрез атрибута src (source-източник), който указва пътя до файла с изображението.

- -

Освен това включихме и атрибута alt (alternative-заместващ). Чрез него определяме описателния текст за потребителите, които не могат да видят изображението поради някоя от следните причини:

- -
    -
  1. Имат зрителни нарушения. Потребители със значително зрително увреждане често обикновено озползват програми, наречени екранни четци, които им изчитат заместващия текст.
    2. -
  2. Поради някаква неизправност изображението не може да бъде показано.  Опитайте да промените пътя в атрибута src, като го направите недействителен. След като запишете и презаредите страницата, вместо изображението би трябвало да виждате следния текст:
    3. -
- -

- -

Най-важното за този атрибут е да бъде наистина описателен текст. Това което поставите в него, трябва да предоставя достатъчно сведения на потребителя, така че той да добие добра представа какво показва изображението. В дадения пример "My test image" ("Моето изображение за тест") не е изобщо добро описание. Значително по-подходящ заместващ текст за логото на Firefox би бил "The Firefox logo: a flaming fox surrounding the Earth"("Логото на Firefox: пламтяща лисица обграждаща Земята").

- -

Опитайте  да измислите по-подходящ заместващ текст за изображението.

- -
-

Бележка: Разберете повече за достъпността на MDN's Accessibility landing page.

-
- -

Обозначаване на текст

- -

Този раздел ще обясни някои от основните елементи в HTML, които ще изпозлвате за маркиране на текст.

- -

Заглавия

- -

Елементите за заглавия (heading) ви позволяват да укажете, че определени части от съдържанието са заглавия или подзаглавия. Както една книга има основно заглавие, заглавия на отделните глави и подзаглавия, така и един  HTML документ ги съдържа. HTML поддържа шест нива на заглавия  от {{htmlelement("h1")}} до {{htmlelement("h6")}}, като най-вероятно ще използвате само 3-4 от тях:

- -
<h1>My main title</h1>
-<h2>My top level heading</h2>
-<h3>My subheading</h3>
-<h4>My sub-subheading</h4>
- -

Опитайте да поставите подходящо заглавие на вашата страница, което да е над вашия {{htmlelement("img")}} елемент.

- -

Параграфи

- -

Както по-горе стана ясно, елементите {{htmlelement("p")}} са предназначени да съдържат отделните параграфи в текста. Ще ги изплозвате често при обозначаването на обикновено текстово съдържание :

- -
<p>Това е отделен праграф</p>
- -

Добавете примерния текст (би трябвало да го имате от What should your website look like?) в един или повече параграфи след елемента <img>.

- -

Списъци

- -

Доста съдържание в мрежата се представя като списъци и HTML има специални елементи за тях. Списъците съдържат поне два елемента. Най-често срещаните типове са подредени и неподредени  списъци:

- -
    -
  1. Неподредени списъци (unordered lists) са тези, при които последователността на елементите му е без значение – примерно количка с покупки от сайт-магазин. Те се обграждат от елемента {{htmlelement("ul")}}.
    2. -
  2. Подредени списъци (оrdered lists) са тези, при които подредбата на елементите има значение, както при инструкции в рецепта. Те се обграждат от елемента {{htmlelement("ol")}}.
    3. -
- -

Всяка точка от списъка се поставя в елемента {{htmlelement("li")}} (точка от списък-list item).

- -

Примерно, ако искаме да превърнем част от следващия параграф в списък:

- -
<p>At Mozilla, we’re a global community of technologists, thinkers, and builders working together ... </p>
- -

Бихме могли да променим обозначаването както следва:

- -
<p>At Mozilla, we’re a global community of</p>
-
-<ul>
-  <li>technologists</li>
-  <li>thinkers</li>
-  <li>builders</li>
-</ul>
-
-<p>working together ... </p>
- -

Опитайте да добавите подреден или неподреден списък в примерната си страница.

- -

Препратки

- -

Препратките/връзките (links) са изключително важни — те са същността на Мрежата (WEB).  За да добавим препратка използваме този прост елемент — {{htmlelement("a")}}, като a идва от "anchor"-котва . За да превърнете текст от параграфа в препратка, следвайте следните стъпки:

- -
    -
  1. Изберете си текст. Ние ще изпозлваме "Mozilla Manifesto".
    2. -
  2. Обградете текста с елемент <a> , ето така: - 
    <a>Mozilla Manifesto</a>
    -
    3. -
  3. Задайте на елемента <a> атрибут href( съкратено от hypertext reference), както в примера по-долу: - 
    <a href="">Mozilla Manifesto</a>
    -
    4. -
  4. Като стойност на този атрибут  поставете уеб-адреса към който искате да води препратката: - 
    <a href="https://www.mozilla.org/en-US/about/manifesto/">Mozilla Manifesto</a>
    -
    5. -
- -

Може да получите неочаквани резултати, ако пропуснете  частта https:// или http:// .Тя се нарича протокол (protocol) и се поставя в началото на уеб-адреса. След като създадете препратката, изпозлвайте я, за да се уверите, че ви препраща точно където искате.

- -
-

href може да изглежда странно наименование на атрибут. За по-лесно запомняне се подсещайте, че произлиза от  hypertext reference- препратка към свръх-текст.

-
- -

Сега може да добавите и препратка към вашата страница.

- -

Заключение

- -

Ако сте следвали всички наставления в тази статия, би трябвало да имате страница, която изглежда като тази по-долу (можете да я видите и тук.
-
- A web page screenshot showing a firefox logo, a heading saying mozilla is cool, and two paragraphs of filler text

- -

Ако много се затрудните, винаги може да сравните работата си с нашия завършен примерен код в Github.

- -

До тук само бегло споменахме някои основни положения в HTML. За да научите повече, посетете Темата за обучение по HTML.

- -

{{PreviousMenuNext("Learn/Getting_started_with_the_web/Dealing_with_files", "Learn/Getting_started_with_the_web/CSS_basics", "Learn/Getting_started_with_the_web")}}

diff --git a/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html b/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html new file mode 100644 index 0000000000..8f59fed2bd --- /dev/null +++ b/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html @@ -0,0 +1,107 @@ +--- +title: Първи стъпки в MDN +slug: MDN/Getting_started +tags: + - MDN Мета + - наръчник + - начинаещи + - представяне + - първи стъпки +translation_of: MDN/Contribute/Getting_started +--- +
{{MDNSidebar}}
{{IncludeSubnav("/en-US/docs/MDN")}}
+ +

 Ние сме отворена общност от създатели и писатели, създаващи съдържание за едно по- добро Web пространство, без значение от марка, браузър или платформа. Всеки може да допринесе и всеки, който го направи, ще ни направи по- силни. Заедно, ние ще продължим да внасяме иновации в името на общото благо. Всичко започва тук, с теб.

+ +

 Всичко в MDN (кодът, оживяващ този сайт, както и документацията, примерите и демотата) е създадено от общност от програмисти и писатели. Всеки има с какво да допринесе и ще се радваме да се присъединиш!

+ +

3 лесни стъпки към  MDN

+ +

 MDN е уики, където всеки може да добавя и редактира съдържание. Не е необходимо да си програмист или технологичен гуру. Има множество неща, които могат да бъдат свършени, от редакция и коригиране на печатни грешки, до изготвяне на документация за Приложно- Програмен Интерфейс(API). Този наръчник ще ти помогне да намериш своя начин да допринесеш за развитието на MDN.

+ +

 Допринасянето е лесно и безопасно. Не се тревожи, ако допуснеш грешка, нямаш перфектна граматика, или не знаеш как точно трябва да изглеждат нещата! Ние имаме екип, който се грижи съдържанието на MDN да е винаги на ниво. Наш човек ще се увери, че текстът ти е чист и добре написан.Сподели своите знания и умения, и можеш да си сигурен, че  общноста ще ти помогне да станеш дори по- добър.

+ +

Стъпка 1: Регистрирай акаунт в MDN

+ +

 За да започнеш с приноса си към MDN, първо трябва да регистрираш акаунт. За повече инфо, посети "Как да регистрирам акаунт". Имай предвид, че ще ти е необходим GitHub акаунт,  преди да можеш да се регистрираш в MDN, защото използваме GitHub ауторизация.

+ +

Стъпка 2: Избери си тема

+ +

 След като вече си логнат, можеш да се запознаеш с актуалните теми в този списък и да избереш тази, която ти допада най- много.

+ +

 Ако задачата изисква създаване на нови страници, моля погледни раздел "Правила за създаване и редакция на страници", където ще намериш упътване как да се сдобиеш с право да създаваш нови страници- всички новорегистрирани акаунти са ограничени по подразбиране.

+ +

Стъпка 3: Изпълни задачата

+ +

 След като си избрал тема за работа и си намерил статия, по която да работиш, просто го направи!

+ +

 Не се тревожи ако не е перфектно- другите приносители в MDN са тук, за да ти помогнат с грешките и пропуските. Ако имаш някакви въпроси, можеш да посетиш Страница на общноста. Там ще намериш мейлинг листове и чат канали, където можеш да получиш съдействие.

+ +
+

 Ако желаеш да експериментираш с редакцията на MDN, преди да направиш нещо "наистина", разполагаме с Пясъчник, където можеш да се упражняваш. Моля ограничи експериментите единствено до Пясъчник- а.  Избягвай ненужни промени по съдържанието, за да не се създават бъркотии, които после някой ще трябва да оправя, или по- лошо- ще объркват читателите.

+
+ +

 Когато приключиш с тема, чувствай се свободен да избереш друга, или погледни раздел Какво друго може да направиш в MDN.

+ +

Актуални теми и задачи

+ +

 Има няколко основни теми, над които можеш да работиш, според своите умения и интереси. Имаме задачи от всякакъв вид и трудност. Много от тях ще ти отнемат не повече от 5 минути. В списъка по- надолу ще намериш актуалните задачи, заедно с кратко описание и времето, което ще ти е необходимо, за да се справиш.

+ +

Тема 1: Аз обичам думи

+ +

 Тук можеш да прегледаш, допълваш и коригираш съществуващи статии, както и да добавяш подходящи тагове.

+ + + +
 Преди да редактираш статия, или да напишеш нова, моля запознай се с Наръчник на писателя. Той ще ти помогне да създаваш наистина полезно съдържание.
+ +

Тема 2: Аз обичам да пиша код

+ +

 Нуждаем се от примерен код! Можеш също да ни помогнеш да подобрим нашата платформа, Kuma, или да обновим нашата база данни за съвместимост на браузърите.

+ + + +

Тема 3: Аз обичам код, обичам и думи

+ +

 Имаме задачи, които изискват както технически, така и езикови умения, като писане на нови статии, проверка за техническа точност или адаптиране на документи.

+ + + +

Тема 4: Искам MDN преведен на моят език

+ +

 Цялата работа по локализиране и превод, извършена в MDN, се извършва от нашата невероятна общност от доброволци.

+ + + +

Тема 5: Попаднах на погрешна информация, но не знам как да я поправя

+ +

 Можеш да докладваш за проблеми като добавиш бъг. (5 минути)

+ +

Какво друго можеш да направиш за MDN

+ + diff --git a/files/bg/mdn/getting_started/index.html b/files/bg/mdn/getting_started/index.html deleted file mode 100644 index 8f59fed2bd..0000000000 --- a/files/bg/mdn/getting_started/index.html +++ /dev/null @@ -1,107 +0,0 @@ ---- -title: Първи стъпки в MDN -slug: MDN/Getting_started -tags: - - MDN Мета - - наръчник - - начинаещи - - представяне - - първи стъпки -translation_of: MDN/Contribute/Getting_started ---- -
{{MDNSidebar}}
{{IncludeSubnav("/en-US/docs/MDN")}}
- -

 Ние сме отворена общност от създатели и писатели, създаващи съдържание за едно по- добро Web пространство, без значение от марка, браузър или платформа. Всеки може да допринесе и всеки, който го направи, ще ни направи по- силни. Заедно, ние ще продължим да внасяме иновации в името на общото благо. Всичко започва тук, с теб.

- -

 Всичко в MDN (кодът, оживяващ този сайт, както и документацията, примерите и демотата) е създадено от общност от програмисти и писатели. Всеки има с какво да допринесе и ще се радваме да се присъединиш!

- -

3 лесни стъпки към  MDN

- -

 MDN е уики, където всеки може да добавя и редактира съдържание. Не е необходимо да си програмист или технологичен гуру. Има множество неща, които могат да бъдат свършени, от редакция и коригиране на печатни грешки, до изготвяне на документация за Приложно- Програмен Интерфейс(API). Този наръчник ще ти помогне да намериш своя начин да допринесеш за развитието на MDN.

- -

 Допринасянето е лесно и безопасно. Не се тревожи, ако допуснеш грешка, нямаш перфектна граматика, или не знаеш как точно трябва да изглеждат нещата! Ние имаме екип, който се грижи съдържанието на MDN да е винаги на ниво. Наш човек ще се увери, че текстът ти е чист и добре написан.Сподели своите знания и умения, и можеш да си сигурен, че  общноста ще ти помогне да станеш дори по- добър.

- -

Стъпка 1: Регистрирай акаунт в MDN

- -

 За да започнеш с приноса си към MDN, първо трябва да регистрираш акаунт. За повече инфо, посети "Как да регистрирам акаунт". Имай предвид, че ще ти е необходим GitHub акаунт,  преди да можеш да се регистрираш в MDN, защото използваме GitHub ауторизация.

- -

Стъпка 2: Избери си тема

- -

 След като вече си логнат, можеш да се запознаеш с актуалните теми в този списък и да избереш тази, която ти допада най- много.

- -

 Ако задачата изисква създаване на нови страници, моля погледни раздел "Правила за създаване и редакция на страници", където ще намериш упътване как да се сдобиеш с право да създаваш нови страници- всички новорегистрирани акаунти са ограничени по подразбиране.

- -

Стъпка 3: Изпълни задачата

- -

 След като си избрал тема за работа и си намерил статия, по която да работиш, просто го направи!

- -

 Не се тревожи ако не е перфектно- другите приносители в MDN са тук, за да ти помогнат с грешките и пропуските. Ако имаш някакви въпроси, можеш да посетиш Страница на общноста. Там ще намериш мейлинг листове и чат канали, където можеш да получиш съдействие.

- -
-

 Ако желаеш да експериментираш с редакцията на MDN, преди да направиш нещо "наистина", разполагаме с Пясъчник, където можеш да се упражняваш. Моля ограничи експериментите единствено до Пясъчник- а.  Избягвай ненужни промени по съдържанието, за да не се създават бъркотии, които после някой ще трябва да оправя, или по- лошо- ще объркват читателите.

-
- -

 Когато приключиш с тема, чувствай се свободен да избереш друга, или погледни раздел Какво друго може да направиш в MDN.

- -

Актуални теми и задачи

- -

 Има няколко основни теми, над които можеш да работиш, според своите умения и интереси. Имаме задачи от всякакъв вид и трудност. Много от тях ще ти отнемат не повече от 5 минути. В списъка по- надолу ще намериш актуалните задачи, заедно с кратко описание и времето, което ще ти е необходимо, за да се справиш.

- -

Тема 1: Аз обичам думи

- -

 Тук можеш да прегледаш, допълваш и коригираш съществуващи статии, както и да добавяш подходящи тагове.

- - - -
 Преди да редактираш статия, или да напишеш нова, моля запознай се с Наръчник на писателя. Той ще ти помогне да създаваш наистина полезно съдържание.
- -

Тема 2: Аз обичам да пиша код

- -

 Нуждаем се от примерен код! Можеш също да ни помогнеш да подобрим нашата платформа, Kuma, или да обновим нашата база данни за съвместимост на браузърите.

- - - -

Тема 3: Аз обичам код, обичам и думи

- -

 Имаме задачи, които изискват както технически, така и езикови умения, като писане на нови статии, проверка за техническа точност или адаптиране на документи.

- - - -

Тема 4: Искам MDN преведен на моят език

- -

 Цялата работа по локализиране и превод, извършена в MDN, се извършва от нашата невероятна общност от доброволци.

- - - -

Тема 5: Попаднах на погрешна информация, но не знам как да я поправя

- -

 Можеш да докладваш за проблеми като добавиш бъг. (5 минути)

- -

Какво друго можеш да направиш за MDN

- - diff --git a/files/bg/web/guide/graphics/index.html b/files/bg/web/guide/graphics/index.html new file mode 100644 index 0000000000..76930482d8 --- /dev/null +++ b/files/bg/web/guide/graphics/index.html @@ -0,0 +1,46 @@ +--- +title: Графики в мрежовото пространство +slug: Web/Guide/Графики +tags: + - 2D + - Видео + - Графики + - Платно + - аудио + - уеб +translation_of: Web/Guide/Graphics +--- +

 

+ +

Уеб сайтовете и приложенията често трябва да представят графики. Статичните изображения могат лесно да се показват посредством елемента {{HTMLElement ("img")}} или чрез задаване на фона на HTML елементи с помощта на {{cssxref ("background-image")}}. Също така можете да създавате on-the-fly графики, или да ги обработвате след това. Тези статии дават представа как можете да постигнете това.

+ +
+
+

2D Графики

+ +
+
Canvas
+
Елементът {{HTMLElement("canvas")}} осигурява APIs (Приложно-програмeн интерфейс), за рисуване на 2D графики, използвайки JavaScript.
+
SVG
+
Maщабируема Векторна Графика (SVG) Ви позволява да използвате линии, криви и други геометрични форми за изобразяване на графики. С помощта на векторите, можете да създавате избражения, които се мащабират във всякакви размери без да се пикселизират.Виж повече...
+
+
+ +
+

3D Графики

+ +
+
WebGL
+
Ръководство за стартиране с WebGL, приложно-програмeн интерфейс за 3D графики в мрежата. Тази технология Ви позволява да използвате стандартен OpenGL ES в уеб съдържание.
+
+ +

Видео

+ +
+
Използване на HTML5 аудио и видео
+
Вграждане на видео и/или аудио в уеб страница и контролиране на възпроизвеждането им.
+
WebRTC
+
RTC в WebRTC, означава комуникации в реално време. Това е технология, която позволява поточно предаване на аудио / видео и споделяне на данни между браузър клиенти (пиъри).
+
+
+
diff --git "a/files/bg/web/guide/\320\263\321\200\320\260\321\204\320\270\320\272\320\270/index.html" "b/files/bg/web/guide/\320\263\321\200\320\260\321\204\320\270\320\272\320\270/index.html" deleted file mode 100644 index 76930482d8..0000000000 --- "a/files/bg/web/guide/\320\263\321\200\320\260\321\204\320\270\320\272\320\270/index.html" +++ /dev/null @@ -1,46 +0,0 @@ ---- -title: Графики в мрежовото пространство -slug: Web/Guide/Графики -tags: - - 2D - - Видео - - Графики - - Платно - - аудио - - уеб -translation_of: Web/Guide/Graphics ---- -

 

- -

Уеб сайтовете и приложенията често трябва да представят графики. Статичните изображения могат лесно да се показват посредством елемента {{HTMLElement ("img")}} или чрез задаване на фона на HTML елементи с помощта на {{cssxref ("background-image")}}. Също така можете да създавате on-the-fly графики, или да ги обработвате след това. Тези статии дават представа как можете да постигнете това.

- -
-
-

2D Графики

- -
-
Canvas
-
Елементът {{HTMLElement("canvas")}} осигурява APIs (Приложно-програмeн интерфейс), за рисуване на 2D графики, използвайки JavaScript.
-
SVG
-
Maщабируема Векторна Графика (SVG) Ви позволява да използвате линии, криви и други геометрични форми за изобразяване на графики. С помощта на векторите, можете да създавате избражения, които се мащабират във всякакви размери без да се пикселизират.Виж повече...
-
-
- -
-

3D Графики

- -
-
WebGL
-
Ръководство за стартиране с WebGL, приложно-програмeн интерфейс за 3D графики в мрежата. Тази технология Ви позволява да използвате стандартен OpenGL ES в уеб съдържание.
-
- -

Видео

- -
-
Използване на HTML5 аудио и видео
-
Вграждане на видео и/или аудио в уеб страница и контролиране на възпроизвеждането им.
-
WebRTC
-
RTC в WebRTC, означава комуникации в реално време. Това е технология, която позволява поточно предаване на аудио / видео и споделяне на данни между браузър клиенти (пиъри).
-
-
-
diff --git a/files/bg/web/javascript/reference/operators/arithmetic_operators/index.html b/files/bg/web/javascript/reference/operators/arithmetic_operators/index.html deleted file mode 100644 index 085aebbbc6..0000000000 --- a/files/bg/web/javascript/reference/operators/arithmetic_operators/index.html +++ /dev/null @@ -1,294 +0,0 @@ ---- -title: Arithmetic operators -slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators -translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators -translation_of_original: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators ---- -
{{jsSidebar("Operators")}}
- -

Аритметичните оператори приемат числови стойности като техен операнд и връща единична числова стойност. Стандартните аритметични оператори са събиране (+), изваждане (-), умножение (*), делене(/)

- -
{{EmbedInteractiveExample("pages/js/expressions-arithmetic.html")}}
- - - -

Събиране (+)

- -

Операторът за събиране произвежда сумата от числови операнди или конкатенация на стрингове.

- -

Синтаксис

- -
Operator: x + y
-
- -

Примери

- -
// Number + Number -> събиране
-1 + 2 // 3
-
-// Boolean + Number -> събиране
-true + 1 // 2
-
-// Boolean + Boolean -> събиране
-false + false // 0
-
-// Number + String -> конкатенация
-5 + 'foo' // "5foo"
-
-// String + Boolean -> конкатенация
-'foo' + false // "foofalse"
-
-// String + String -> конкатенация
-'foo' + 'bar' // "foobar"
-
- -

Subtraction (-)

- -

The subtraction operator subtracts the two operands, producing their difference.

- -

Syntax

- -
Operator: x - y
-
- -

Examples

- -
5 - 3     // 2
-3 - 5     // -2
-'foo' - 3 // NaN
- -

Division (/)

- -

The division operator produces the quotient of its operands where the left operand is the dividend and the right operand is the divisor.

- -

Syntax

- -
Operator: x / y
-
- -

Examples

- -
1 / 2      // returns 0.5 in JavaScript (In Java, returns 0; both are integers)
-// (neither 1 nor 2 is explicitly a floating point number)
-
-Math.floor(3 / 2) // returns 1
-1.0 / 2.0  // returns 0.5 in both JavaScript and Java
-
-2.0 / 0    // returns Infinity
-2.0 / 0.0  // ditto, because 0.0 === 0
-2.0 / -0.0 // returns -Infinity
- -

Multiplication (*)

- -

The multiplication operator produces the product of the operands.

- -

Syntax

- -
Operator: x * y
-
- -

Examples

- -
 2 * 2 // 4
--2 * 2 // -4
-Infinity * 0 // NaN
-Infinity * Infinity // Infinity
-'foo' * 2 // NaN
-
- -

Remainder (%)

- -

The remainder operator returns the remainder left over when one operand is divided by a second operand. It always takes the sign of the dividend.

- -

Syntax

- -
Operator: var1 % var2
-
- -

Examples

- -
 12 % 5 //  2
--12 % 5 // -2
--1 % 2  // -1
- 1 % -2 //  1
-NaN % 2 // NaN
- 1 % 2  //  1
- 2 % 3  //  2
--4 % 2  // -0
-5.5 % 2 // 1.5
-
- -

Exponentiation (**)

- -

The exponentiation operator returns the result of raising the first operand to the power of the second operand. That is, var1var2, in the preceding statement, where var1 and var2 are variables. The exponentiation operator is right-associative. a ** b ** c is equal to a ** (b ** c).

- -

Syntax

- -
Operator: var1 ** var2
-
- -

Notes

- -

In most languages, such as PHP, Python, and others that have an exponentiation operator (**), the exponentiation operator is defined to have a higher precedence than unary operators, such as unary + and unary -, but there are a few exceptions. For example, in Bash, the ** operator is defined to have a lower precedence than unary operators.

- -

In JavaScript, it is impossible to write an ambiguous exponentiation expression; that is, you cannot put a unary operator (+/-/~/!/delete/void/typeof) immediately before the base number.

- -
-2 ** 2;
-// 4 in Bash, -4 in other languages.
-// This is invalid in JavaScript, as the operation is ambiguous.
-
-
--(2 ** 2);
-// -4 in JavaScript and the author's intention is unambiguous.
-
- -

Examples

- -
2 ** 3 // 8
-3 ** 2 // 9
-3 ** 2.5 // 15.588457268119896
-10 ** -1 // 0.1
-NaN ** 2 // NaN
-
-2 ** 3 ** 2 // 512
-2 ** (3 ** 2) // 512
-(2 ** 3) ** 2 // 64
-
- -

To invert the sign of the result of an exponentiation expression:

- -
-(2 ** 2) // -4
-
- -

To force the base of an exponentiation expression to be a negative number:

- -
(-2) ** 2 // 4
-
- -
-

Note: JavaScript also has a bitwise operator ^ (logical XOR). ** and ^ are different (for example : 2 ** 3 === 8 when 2 ^ 3 === 1.)

-
- -

Increment (++)

- -

The increment operator increments (adds one to) its operand and returns a value.

- - - -

Syntax

- -
Operator: x++ or ++x
-
- -

Examples

- -
// Postfix
-var x = 3;
-y = x++; // y = 3, x = 4
-
-// Prefix
-var a = 2;
-b = ++a; // a = 3, b = 3
-
- -

Decrement (--)

- -

The decrement operator decrements (subtracts one from) its operand and returns a value.

- - - -

Syntax

- -
Operator: x-- or --x
-
- -

Examples

- -
// Postfix
-var x = 3;
-y = x--; // y = 3, x = 2
-
-// Prefix
-var a = 2;
-b = --a; // a = 1, b = 1
-
- -

Unary negation (-)

- -

The unary negation operator precedes its operand and negates it.

- -

Syntax

- -
Operator: -x
-
- -

Examples

- -
var x = 3;
-y = -x; // y = -3, x = 3
-
-// Unary negation operator can convert non-numbers into a number
-var x = "4";
-y = -x; // y = -4
-
- -

Unary plus (+)

- -

The unary plus operator precedes its operand and evaluates to its operand but attempts to convert it into a number, if it isn't already. Although unary negation (-) also can convert non-numbers, unary plus is the fastest and preferred way of converting something into a number, because it does not perform any other operations on the number. It can convert string representations of integers and floats, as well as the non-string values true, false, and null. Integers in both decimal and hexadecimal (0x-prefixed) formats are supported. Negative numbers are supported (though not for hex). If it cannot parse a particular value, it will evaluate to {{jsxref("NaN")}}.

- -

Syntax

- -
Operator: +x
-
- -

Examples

- -
+3     // 3
-+'3'   // 3
-+true  // 1
-+false // 0
-+null  // 0
-+function(val){ return val } // NaN
-
- -

Specifications

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Specification
{{SpecName('ESDraft', '#sec-additive-operators', 'Additive operators')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-postfix-expressions', 'Postfix expressions')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-11.5', 'Multiplicative operators')}}
{{SpecName('ESDraft', '#sec-11.4', 'Unary operator')}}
- -

Browser compatibility

- - - -

{{Compat("javascript.operators.arithmetic")}}

- -

See also

- - diff --git a/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html b/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html new file mode 100644 index 0000000000..e8a9b0dfe1 --- /dev/null +++ b/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html @@ -0,0 +1,248 @@ +--- +title: Разпределящ синтаксис +slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/разпределящ_синтаксис +translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators/Spread_syntax +--- +
{{jsSidebar("Operators")}}
+ +

Разпределящият синтаксис позволява на итериращ се израз като масив или символен низ да бъде разширен на места, където се използват нула или повече аргументи (или извиквания на функции), елементи (дефиниция на масиви), както и обект да бъде разширен на места, където се очакват нула или повече двойки от тип ключ-стойност (дефиниция на обекти).

+ +
{{EmbedInteractiveExample("pages/js/expressions-spreadsyntax.html")}}
+ + + +

Синтаксис

+ +

За извиквания на функции:

+ +
myFunction(...iterableObj);
+
+ +

За стойности на масиви или символни низове:

+ +
[...iterableObj, '4', 'five', 6];
+ +

За стойности на обекти (ново от ECMAScript 2018):

+ +
let objClone = { ...obj };
+ +

Примери

+ +

Разпределящ синтаксис при извикване на функции

+ +

Замяна на apply()

+ +

Често се използва {{jsxref("Function.prototype.apply()")}} в случаите, когато искаме да използваме елементите на даден масив като аргументи на функция. 

+ +
function myFunction(x, y, z) { }
+var args = [0, 1, 2];
+myFunction.apply(null, args);
+ +

С разпределящия синтаксис можем да запишем горния израз по следния начин: 

+ +
function myFunction(x, y, z) { }
+var args = [0, 1, 2];
+myFunction(...args);
+ +

Всеки аргумент в списъка от аргументи може да използва разпределящия синтаксис и той може да бъде използван няколко пъти.

+ +
function myFunction(v, w, x, y, z) { }
+var args = [0, 1];
+myFunction(-1, ...args, 2, ...[3]);
+ +

Използване на аpply вместо new за конструиране на обект

+ +

Когато извикваме конструктор с {{jsxref("Operators/new", "new")}} не е възможно директно да бъде използван масив и функцията apply(apply прави [[Извикване]], а не [[Конструиране]]). С помощта на разпределящия синтаксис обаче масивът може да бъде използван лесно за конструиране на обект:

+ +
var dateFields = [1970, 0, 1];  // 1 Jan 1970
+var d = new Date(...dateFields);
+
+ +

За да използваме new с масив от параметри без разпределящ синтаксис, трябва да го направим косвено чрез прилагане на части:

+ +
function applyAndNew(constructor, args) {
+   function partial () {
+      return constructor.apply(this, args);
+   };
+   if (typeof constructor.prototype === "object") {
+      partial.prototype = Object.create(constructor.prototype);
+   }
+   return partial;
+}
+
+
+function myConstructor () {
+   console.log("arguments.length: " + arguments.length);
+   console.log(arguments);
+   this.prop1="val1";
+   this.prop2="val2";
+};
+
+var myArguments = ["hi", "how", "are", "you", "mr", null];
+var myConstructorWithArguments = applyAndNew(myConstructor, myArguments);
+
+console.log(new myConstructorWithArguments);
+// (вътрешна бележка за myConstructor):           arguments.length: 6
+// (вътрешна бележка myConstructor):           ["hi", "how", "are", "you", "mr", null]
+// (бележка на "new myConstructorWithArguments"): {prop1: "val1", prop2: "val2"}
+ +

Разпределящ синтаксис при стойности на масиви

+ +

По-мощен запис при създаване на масив

+ +

Без разпределящ синтаксис създаването на нов масив с помощта на вече съществуващ като част от него, синтаксисът за създаване на масив вече не върши работа. Трябва да пишем повече, например да използваме някой от следните методи: {{jsxref("Array.prototype.push", "push()")}}, {{jsxref("Array.prototype.splice", "splice()")}}, {{jsxref("Array.prototype.concat", "concat()")}} и т.н. Използвайки разпределящия синтаксис записът става много по-кратък:

+ +
var parts = ['shoulders', 'knees'];
+var lyrics = ['head', ...parts, 'and', 'toes'];
+// ["head", "shoulders", "knees", "and", "toes"]
+
+ +

Както се използва разпределящ синтаксис за списък от аргументи, ... може да бъде използван и при създаване на масив, и то многократно.

+ +

Копиране на масив

+ +
var arr = [1, 2, 3];
+var arr2 = [...arr]; // като arr.slice()
+arr2.push(4);
+
+// arr2 става [1, 2, 3, 4]
+// arr остава неафектиран
+
+ +
+

Забележка: Разпределящият синтаксис ефективно минава едно ниво по-дълбоко докато копира масив. Затова може да не е подходящ за копиране на многомерни масиви както показва следния пример(същото е с {{jsxref("Object.assign()")}} и разпределящ синтаксис).

+
+ +
var a = [[1], [2], [3]];
+var b = [...a];
+b.shift().shift(); // 1
+// Сега масивът a също е афектиран: [[], [2], [3]]
+
+ +

По-добър начин за конкатениране на масиви

+ +

{{jsxref("Array.prototype.concat()")}} често е използван за конкатениране на масив към края на вече съществуващ масив. Без използване на разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин:

+ +
var arr1 = [0, 1, 2];
+var arr2 = [3, 4, 5];
+// Добавя всички елементи от arr2 след тези на arr1
+arr1 = arr1.concat(arr2);
+ +

С разпределящ синтаксис това има вида: 

+ +
var arr1 = [0, 1, 2];
+var arr2 = [3, 4, 5];
+arr1 = [...arr1, ...arr2]; // arr1 сега е [0, 1, 2, 3, 4, 5]
+
+ +

{{jsxref("Array.prototype.unshift()")}} често се използва за добавяне на масив със стойности в началото на вече съществуващ масив. Без разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин: 

+ +
var arr1 = [0, 1, 2];
+var arr2 = [3, 4, 5];
+// Добавя всички елементи от arr2 преди тези на arr1
+Array.prototype.unshift.apply(arr1, arr2) // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]
+ +

С разпределящ синтаксис става по следния начин: 

+ +
var arr1 = [0, 1, 2];
+var arr2 = [3, 4, 5];
+arr1 = [...arr2, ...arr1]; // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]
+
+ +
+

Забележка: За разлика от unshift(), това създава нов arr1, а не модифицира оригиналния масив arr1. 

+
+ +

Разпределящ синтаксис при дефиниця на обекти

+ +

Предложението за Rest/Spread Properties for ECMAScript (етап 4) добавя разпределящи свойства към дефиницията на обекти. То копира собствени изброими свойства от даден обект към нов обект.

+ +

Повърхностното клониране(изключващо prototype) или смесването на обекти вече е възможно с помощта на по-кратък синтаксис от {{jsxref("Object.assign()")}}.

+ +
var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
+var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };
+
+var clonedObj = { ...obj1 };
+// Обект { foo: "bar", x: 42 }
+
+var mergedObj = { ...obj1, ...obj2 };
+// Обект { foo: "baz", x: 42, y: 13 }
+ +

Обърнете внимание, че {{jsxref("Object.assign()")}} извиква setters за разлика от разпределящия синтаксис.

+ +

Забележете, че функцията  {{jsxref("Object.assign()")}} не може нито да бъде подменена, нито да се напише подобна:

+ +
var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
+var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };
+const merge = ( ...objects ) => ( { ...objects } );
+
+var mergedObj = merge ( obj1, obj2);
+// Обект { 0: { foo: 'bar', x: 42 }, 1: { foo: 'baz', y: 13 } }
+
+var mergedObj = merge ( {}, obj1, obj2);
+// Обект { 0: {}, 1: { foo: 'bar', x: 42 }, 2: { foo: 'baz', y: 13 } }
+ +

В горния пример разпределящият синтаксис не работи както се очаква: той разпределя масив от аргументи в дефиницията на обекта според зададените параметри. 

+ +

Само за итериращи променливи

+ +

Разпределящият синтаксис (както и разпределящите свойства) може да бъде приложен само върху обекти, които могат да бъдат итерирани:

+ +
var obj = {'key1': 'value1'};
+var array = [...obj]; // TypeError: obj не може да се итерира
+
+ +

Разпределящ синтаксис с много стойности 

+ +

Когато използваме разпределящ синтаксис за извикване на функции трябва да бъдем запознати с възможността за надвишаване на лимита на брой на аргументи на функция в Javascript. За повече информация вижте {{jsxref("Function.prototype.apply", "apply()")}}.

+ +

Обединяващ синтаксис (параметри) 

+ +

Обединяващият синтаксис изглежда точно както разпределящия синтаксис, но е използван за разлагане на масиви и обекти. Иначе казано, обединяващият синтаксис е точно обратното на разпределящия синтаксис: докато разпределящият синтаксис разширява масива си със стойности, обединяващият синтаксис събира няколко елемента и ги събира в един елемент. За повече информация вижте rest parameters.

+ +

Спецификации

+ + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +
SpecificationStatusComment
{{SpecName('ES2015', '#sec-array-initializer')}}{{Spec2('ES2015')}}Дефинирана в няколко секции на спецификацията: Array Initializer, Argument Lists
{{SpecName('ES2018', '#sec-object-initializer')}}{{Spec2('ES2018')}}Дефинирана в Object Initializer
{{SpecName('ESDraft', '#sec-array-initializer')}}{{Spec2('ESDraft')}}Няма промени.
{{SpecName('ESDraft', '#sec-object-initializer')}}{{Spec2('ESDraft')}}Няма промени.
+ +

Съвместимост с браузъри

+ + + +

{{Compat("javascript.operators.spread")}}

+ +

Вижте още

+ + diff --git "a/files/bg/web/javascript/reference/operators/\321\200\320\260\320\267\320\277\321\200\320\265\320\264\320\265\320\273\321\217\321\211_\321\201\320\270\320\275\321\202\320\260\320\272\321\201\320\270\321\201/index.html" "b/files/bg/web/javascript/reference/operators/\321\200\320\260\320\267\320\277\321\200\320\265\320\264\320\265\320\273\321\217\321\211_\321\201\320\270\320\275\321\202\320\260\320\272\321\201\320\270\321\201/index.html" deleted file mode 100644 index e8a9b0dfe1..0000000000 --- "a/files/bg/web/javascript/reference/operators/\321\200\320\260\320\267\320\277\321\200\320\265\320\264\320\265\320\273\321\217\321\211_\321\201\320\270\320\275\321\202\320\260\320\272\321\201\320\270\321\201/index.html" +++ /dev/null @@ -1,248 +0,0 @@ ---- -title: Разпределящ синтаксис -slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/разпределящ_синтаксис -translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators/Spread_syntax ---- -
{{jsSidebar("Operators")}}
- -

Разпределящият синтаксис позволява на итериращ се израз като масив или символен низ да бъде разширен на места, където се използват нула или повече аргументи (или извиквания на функции), елементи (дефиниция на масиви), както и обект да бъде разширен на места, където се очакват нула или повече двойки от тип ключ-стойност (дефиниция на обекти).

- -
{{EmbedInteractiveExample("pages/js/expressions-spreadsyntax.html")}}
- - - -

Синтаксис

- -

За извиквания на функции:

- -
myFunction(...iterableObj);
-
- -

За стойности на масиви или символни низове:

- -
[...iterableObj, '4', 'five', 6];
- -

За стойности на обекти (ново от ECMAScript 2018):

- -
let objClone = { ...obj };
- -

Примери

- -

Разпределящ синтаксис при извикване на функции

- -

Замяна на apply()

- -

Често се използва {{jsxref("Function.prototype.apply()")}} в случаите, когато искаме да използваме елементите на даден масив като аргументи на функция. 

- -
function myFunction(x, y, z) { }
-var args = [0, 1, 2];
-myFunction.apply(null, args);
- -

С разпределящия синтаксис можем да запишем горния израз по следния начин: 

- -
function myFunction(x, y, z) { }
-var args = [0, 1, 2];
-myFunction(...args);
- -

Всеки аргумент в списъка от аргументи може да използва разпределящия синтаксис и той може да бъде използван няколко пъти.

- -
function myFunction(v, w, x, y, z) { }
-var args = [0, 1];
-myFunction(-1, ...args, 2, ...[3]);
- -

Използване на аpply вместо new за конструиране на обект

- -

Когато извикваме конструктор с {{jsxref("Operators/new", "new")}} не е възможно директно да бъде използван масив и функцията apply(apply прави [[Извикване]], а не [[Конструиране]]). С помощта на разпределящия синтаксис обаче масивът може да бъде използван лесно за конструиране на обект:

- -
var dateFields = [1970, 0, 1];  // 1 Jan 1970
-var d = new Date(...dateFields);
-
- -

За да използваме new с масив от параметри без разпределящ синтаксис, трябва да го направим косвено чрез прилагане на части:

- -
function applyAndNew(constructor, args) {
-   function partial () {
-      return constructor.apply(this, args);
-   };
-   if (typeof constructor.prototype === "object") {
-      partial.prototype = Object.create(constructor.prototype);
-   }
-   return partial;
-}
-
-
-function myConstructor () {
-   console.log("arguments.length: " + arguments.length);
-   console.log(arguments);
-   this.prop1="val1";
-   this.prop2="val2";
-};
-
-var myArguments = ["hi", "how", "are", "you", "mr", null];
-var myConstructorWithArguments = applyAndNew(myConstructor, myArguments);
-
-console.log(new myConstructorWithArguments);
-// (вътрешна бележка за myConstructor):           arguments.length: 6
-// (вътрешна бележка myConstructor):           ["hi", "how", "are", "you", "mr", null]
-// (бележка на "new myConstructorWithArguments"): {prop1: "val1", prop2: "val2"}
- -

Разпределящ синтаксис при стойности на масиви

- -

По-мощен запис при създаване на масив

- -

Без разпределящ синтаксис създаването на нов масив с помощта на вече съществуващ като част от него, синтаксисът за създаване на масив вече не върши работа. Трябва да пишем повече, например да използваме някой от следните методи: {{jsxref("Array.prototype.push", "push()")}}, {{jsxref("Array.prototype.splice", "splice()")}}, {{jsxref("Array.prototype.concat", "concat()")}} и т.н. Използвайки разпределящия синтаксис записът става много по-кратък:

- -
var parts = ['shoulders', 'knees'];
-var lyrics = ['head', ...parts, 'and', 'toes'];
-// ["head", "shoulders", "knees", "and", "toes"]
-
- -

Както се използва разпределящ синтаксис за списък от аргументи, ... може да бъде използван и при създаване на масив, и то многократно.

- -

Копиране на масив

- -
var arr = [1, 2, 3];
-var arr2 = [...arr]; // като arr.slice()
-arr2.push(4);
-
-// arr2 става [1, 2, 3, 4]
-// arr остава неафектиран
-
- -
-

Забележка: Разпределящият синтаксис ефективно минава едно ниво по-дълбоко докато копира масив. Затова може да не е подходящ за копиране на многомерни масиви както показва следния пример(същото е с {{jsxref("Object.assign()")}} и разпределящ синтаксис).

-
- -
var a = [[1], [2], [3]];
-var b = [...a];
-b.shift().shift(); // 1
-// Сега масивът a също е афектиран: [[], [2], [3]]
-
- -

По-добър начин за конкатениране на масиви

- -

{{jsxref("Array.prototype.concat()")}} често е използван за конкатениране на масив към края на вече съществуващ масив. Без използване на разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин:

- -
var arr1 = [0, 1, 2];
-var arr2 = [3, 4, 5];
-// Добавя всички елементи от arr2 след тези на arr1
-arr1 = arr1.concat(arr2);
- -

С разпределящ синтаксис това има вида: 

- -
var arr1 = [0, 1, 2];
-var arr2 = [3, 4, 5];
-arr1 = [...arr1, ...arr2]; // arr1 сега е [0, 1, 2, 3, 4, 5]
-
- -

{{jsxref("Array.prototype.unshift()")}} често се използва за добавяне на масив със стойности в началото на вече съществуващ масив. Без разпределящ синтаксис това може да бъде направено по следния начин: 

- -
var arr1 = [0, 1, 2];
-var arr2 = [3, 4, 5];
-// Добавя всички елементи от arr2 преди тези на arr1
-Array.prototype.unshift.apply(arr1, arr2) // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]
- -

С разпределящ синтаксис става по следния начин: 

- -
var arr1 = [0, 1, 2];
-var arr2 = [3, 4, 5];
-arr1 = [...arr2, ...arr1]; // arr1 сега е [3, 4, 5, 0, 1, 2]
-
- -
-

Забележка: За разлика от unshift(), това създава нов arr1, а не модифицира оригиналния масив arr1. 

-
- -

Разпределящ синтаксис при дефиниця на обекти

- -

Предложението за Rest/Spread Properties for ECMAScript (етап 4) добавя разпределящи свойства към дефиницията на обекти. То копира собствени изброими свойства от даден обект към нов обект.

- -

Повърхностното клониране(изключващо prototype) или смесването на обекти вече е възможно с помощта на по-кратък синтаксис от {{jsxref("Object.assign()")}}.

- -
var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
-var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };
-
-var clonedObj = { ...obj1 };
-// Обект { foo: "bar", x: 42 }
-
-var mergedObj = { ...obj1, ...obj2 };
-// Обект { foo: "baz", x: 42, y: 13 }
- -

Обърнете внимание, че {{jsxref("Object.assign()")}} извиква setters за разлика от разпределящия синтаксис.

- -

Забележете, че функцията  {{jsxref("Object.assign()")}} не може нито да бъде подменена, нито да се напише подобна:

- -
var obj1 = { foo: 'bar', x: 42 };
-var obj2 = { foo: 'baz', y: 13 };
-const merge = ( ...objects ) => ( { ...objects } );
-
-var mergedObj = merge ( obj1, obj2);
-// Обект { 0: { foo: 'bar', x: 42 }, 1: { foo: 'baz', y: 13 } }
-
-var mergedObj = merge ( {}, obj1, obj2);
-// Обект { 0: {}, 1: { foo: 'bar', x: 42 }, 2: { foo: 'baz', y: 13 } }
- -

В горния пример разпределящият синтаксис не работи както се очаква: той разпределя масив от аргументи в дефиницията на обекта според зададените параметри. 

- -

Само за итериращи променливи

- -

Разпределящият синтаксис (както и разпределящите свойства) може да бъде приложен само върху обекти, които могат да бъдат итерирани:

- -
var obj = {'key1': 'value1'};
-var array = [...obj]; // TypeError: obj не може да се итерира
-
- -

Разпределящ синтаксис с много стойности 

- -

Когато използваме разпределящ синтаксис за извикване на функции трябва да бъдем запознати с възможността за надвишаване на лимита на брой на аргументи на функция в Javascript. За повече информация вижте {{jsxref("Function.prototype.apply", "apply()")}}.

- -

Обединяващ синтаксис (параметри) 

- -

Обединяващият синтаксис изглежда точно както разпределящия синтаксис, но е използван за разлагане на масиви и обекти. Иначе казано, обединяващият синтаксис е точно обратното на разпределящия синтаксис: докато разпределящият синтаксис разширява масива си със стойности, обединяващият синтаксис събира няколко елемента и ги събира в един елемент. За повече информация вижте rest parameters.

- -

Спецификации

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
SpecificationStatusComment
{{SpecName('ES2015', '#sec-array-initializer')}}{{Spec2('ES2015')}}Дефинирана в няколко секции на спецификацията: Array Initializer, Argument Lists
{{SpecName('ES2018', '#sec-object-initializer')}}{{Spec2('ES2018')}}Дефинирана в Object Initializer
{{SpecName('ESDraft', '#sec-array-initializer')}}{{Spec2('ESDraft')}}Няма промени.
{{SpecName('ESDraft', '#sec-object-initializer')}}{{Spec2('ESDraft')}}Няма промени.
- -

Съвместимост с браузъри

- - - -

{{Compat("javascript.operators.spread")}}

- -

Вижте още

- - diff --git a/files/bg/web/svg/tutorial/index.html b/files/bg/web/svg/tutorial/index.html new file mode 100644 index 0000000000..054fafbdb6 --- /dev/null +++ b/files/bg/web/svg/tutorial/index.html @@ -0,0 +1,53 @@ +--- +title: Ръководство за използване на SVG +slug: Web/SVG/Ръководство +tags: + - SVG Ръководство + - ръководство +translation_of: Web/SVG/Tutorial +--- +

Мащабируеми векторни графики (Scalable Vector Graphics), SVG, е разновидност на  W3C XML  за маркиране на графики. Частично се изпълнява от Firefox, Opera, WebKit browsers, Internet Explorer и други браузъри.

+ +

Това ръководство има за цел да обясни същината на SVG и съдържа доста технически детаили. Ако просто желаете да изрисувате красиви изображения, може би ще намерите по-полезна информация на Inkscape's documentation page. Полезно въведение в SVG е предоставено в SVG буквара на W3C.

+ +
Това ръководство е в начален етап на разработване. Ако имате възможност, заповядайте да помогнете, като напишете един-два параграфа. Бонус, ако напишете цяла страница!
+ +
Начално представяне на SVG
+ + + +

Следващите теми са по-задълбочени и поради това, трябва да получат отделни ръководства.

+ +
Писане на SVG чрез JavaScript
+ +

TBD

+ +
Ръководство за филтри в SVG
+ +

TBD

+ +
Анимации чрез SMIL(*задаване на път) в SVG
+ +

TBD

+ +
Създаване на шрифт в SVG
+ +

TBD

diff --git "a/files/bg/web/svg/\321\200\321\212\320\272\320\276\320\262\320\276\320\264\321\201\321\202\320\262\320\276/index.html" "b/files/bg/web/svg/\321\200\321\212\320\272\320\276\320\262\320\276\320\264\321\201\321\202\320\262\320\276/index.html" deleted file mode 100644 index 054fafbdb6..0000000000 --- "a/files/bg/web/svg/\321\200\321\212\320\272\320\276\320\262\320\276\320\264\321\201\321\202\320\262\320\276/index.html" +++ /dev/null @@ -1,53 +0,0 @@ ---- -title: Ръководство за използване на SVG -slug: Web/SVG/Ръководство -tags: - - SVG Ръководство - - ръководство -translation_of: Web/SVG/Tutorial ---- -

Мащабируеми векторни графики (Scalable Vector Graphics), SVG, е разновидност на  W3C XML  за маркиране на графики. Частично се изпълнява от Firefox, Opera, WebKit browsers, Internet Explorer и други браузъри.

- -

Това ръководство има за цел да обясни същината на SVG и съдържа доста технически детаили. Ако просто желаете да изрисувате красиви изображения, може би ще намерите по-полезна информация на Inkscape's documentation page. Полезно въведение в SVG е предоставено в SVG буквара на W3C.

- -
Това ръководство е в начален етап на разработване. Ако имате възможност, заповядайте да помогнете, като напишете един-два параграфа. Бонус, ако напишете цяла страница!
- -
Начално представяне на SVG
- - - -

Следващите теми са по-задълбочени и поради това, трябва да получат отделни ръководства.

- -
Писане на SVG чрез JavaScript
- -

TBD

- -
Ръководство за филтри в SVG
- -

TBD

- -
Анимации чрез SMIL(*задаване на път) в SVG
- -

TBD

- -
Създаване на шрифт в SVG
- -

TBD

diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/404/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/404/index.html" deleted file mode 100644 index 02c5395f00..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/404/index.html" +++ /dev/null @@ -1,13 +0,0 @@ ---- -title: '404' -slug: Речник/404 -translation_of: Glossary/404 ---- -

404 е стандартизиран код за отговор (Standard Response Code), който означава, че {{Glossary("Server", "сървърът")}} не може да открие заявения ресурс (най-често страница или файл).

- -

Научете повече

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/array/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/array/index.html" deleted file mode 100644 index 977aafb05c..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/array/index.html" +++ /dev/null @@ -1,35 +0,0 @@ ---- -title: Масив -slug: Речник/array -translation_of: Glossary/array ---- -

Масивът е подреден сбор от данни ( {{Glossary("primitive")}} или {{Glossary("object")}} в зависимост от езика). Масивите се използват за съхраняване на множество данни в една променлива. С това те се различават от други променливи, които могат да съхраняват само една стойност в себе си.

- -

Към всяка единица данни в масива има прикрепено число, наречено числов индекс, което дава възможност да достъпите самите данни. В JavaScript, броенето на числовите индекси в масивите започва от нула, а смите масиви могат да бъдат променяни с помощта на различни {{Glossary("Method", "методи")}}. 

- -

Как изглежда мсивът в JavaScript:

- -
var myArray = [1, 2, 3, 4];
-
-var catNamesArray = ["Jacqueline", "Sophia", "Autumn"];
-
-var именаНаХора = ["Петко", "Елка", "Стоянка", "Красимир", 9];
-
-//Масивите в JavaScript могат да съдържат различни типове данни.
-
- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - - -

Технически справочник

- - - -

 

diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/browser/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/browser/index.html" deleted file mode 100644 index 09aebc1a6c..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/browser/index.html" +++ /dev/null @@ -1,29 +0,0 @@ ---- -title: Мрежов четец -slug: Речник/Browser -tags: - - Навигация - - Речник - - браузър - - мрежов четец -translation_of: Glossary/Browser ---- -

Мрежовият четец (браузър) е програма, която извилича и показва страници от {{Glossary("World Wide Web","световната мрежа")}} и дава възможност на потребителите да достигат до други страници като използват препратки ({{Glossary("hyperlink","хипервръзки")}}).

- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - - -

Изтегляне на мрежов четец

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/css/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/css/index.html" deleted file mode 100644 index d2d59408b9..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/css/index.html" +++ /dev/null @@ -1,52 +0,0 @@ ---- -title: CSS -slug: Речник/CSS -tags: - - CSS - - Програмиране - - Речник - - уеб -translation_of: Glossary/CSS ---- -

CSS (Cascading Style Sheets) (Каскадни (изсипващи се) Стилови Листове)  е декларативен език, определящ външния вид на страниците в {{glossary("browser","мрежовия четец")}}. Браузърът прилага свойствата, описани в CSS върху външния вид на елементите. Определенията за външен вид и поведение съдържат свойства със стойности, които задават начина, по който изглежда страницата.

- -

CSS е една от трите основни уебтехнологии наред с {{Glossary("HTML")}} и {{Glossary("JavaScript")}}. Обикновено CSS се използва за задаване изгледа на {{Glossary("Element","елементите в HTML")}}, но може да се прилага и в други обозначителни езици като {{Glossary("SVG")}} или {{Glossary("XML")}}.

- -

Правилото (rule) в CSS представлява набор от {{Glossary("CSS Property","свойства")}}, обвързани със {{Glossary("selector", "селектор")}} (избирач). Ето пример, в който правим всеки параграф в HTML жълт на черен фон:

- -
/* Избирачът "p" определя, че всички параграфи в документа
-   ще изглеждат според указанията в неговото правило */
-p {
-  /* Свойството "color" определя цвета на текста.
-     В този случай – жълт (yellow). */
-  color: yellow;
-
-  /* Свойството "background-color" определя фоновия цвят.
-     В този случай – черен (black). */
-  background-color: black
-}
- -

"Каскадни" се отнася до това с какво предимство се прилагат различните правила върху избраните чрез селекторите елементи. Това определя крайния изглед на страницата. Това е много важна възможност, тъй като сложните сайтове могат да имат хиляди правила в CSS.

- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - - -

Технически справочници

- - - -

Обучение по CSS

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/ecma/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/ecma/index.html" deleted file mode 100644 index 07e8dc0a87..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/ecma/index.html" +++ /dev/null @@ -1,15 +0,0 @@ ---- -title: ECMA -slug: Речник/ECMA -translation_of: Glossary/ECMA ---- -

Ecma International (European Computer Manufacturers Association) —  Асоциация на Европейските Производители на Компютри е организация с нестопанска цел, разработваща стандарти за компютри, свързаност между тях и програмни езици.

- -

В световната мрежа е всеизвестна с това, че поддържа  специфиацията на езика ECMA-262 ( {{Glossary("ECMAScript")}}). Този език е ядрото на езика {{Glossary("JavaScript")}}.

- -

Научете повече

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/html/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/html/index.html" deleted file mode 100644 index 38d3e9cf75..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/html/index.html" +++ /dev/null @@ -1,48 +0,0 @@ ---- -title: HTML -slug: Речник/HTML -tags: - - HTML - - Кодене - - Речник -translation_of: Glossary/HTML ---- -

HTML (HyperText Markup Language – език за обозначаване на свръх-текст)  е описателен език, който задава строежа на уебстраниците.

- -

Кратка история

- -

През 1990, като част от неговата визия за {{glossary("World_Wide_Web","световна мрежа")}}, Тим Бърнърс-Лий дава определение за понятието {{glossary("Hypertext","хипертекст")}}, което формализира през следващата година чрез обозначителен език, основаващ се най-вече на {{glossary("SGML")}}. {{glossary("IETF")}} започват формално спецификацията на HTML през 1993 и след няколко чернови, през 1995 издават версия 2.0. През 1994 Бърнърс-Лий основава {{glossary("W3C")}}, за да разработва Уеб. През 1996 W3C поема работата по HTML и година по-късно обнародва Препоръката за HTML 3.2. HTML 4.0 е издаден през 1999 и става стандарт по {{glossary("ISO")}} през 2000.

- -

По онова време W3C почти изоставя HTML за сметка на {{glossary("XHTML")}}, призовавайки за създаването на независима група, наречена {{glossary("WHATWG")}}. WHATWG се създава през 2004. Благодарение на тях работата по {{glossary("HTML5")}} продължава. Двете организации издават първата чернова през 2008, а пълния стандарт – през 2014.

- -

Понятие и правопис

- -

Един документ на HTML предтавлява обикновен текст, съставен от {{glossary("element","елементи")}}. Елементите се ограждат с отварящи и затварящи {{Glossary("tag","тагове")}}. Всеки таг започва с отварящи и завършва със затварящи ъглови скоби (<>). Съществуват няколко празни (void)  тагове, които не могат да обграждат никакъв текст, например {{htmlelement("img")}}.

- -

Можете да разширявате таговете в HTML посредством {{Glossary("attribute","атрибути")}}. Атрибутите предоставят повече данни за браузъра и така влияят върху начина, по който елементът се изобразява.

- -

Detail of the structure of an HTML element

- -

Файл, съдържащ HTML обикновено се записва с разширение .htm или .html. Файлът се предоставя от {{Glossary("Server","сървър")}}, и може да се разглежда с помощта на всякакъв {{Glossary("Browser","мрежов четец")}}.

- -

Научете повече

- -

Общи знания

- - - -

Да научим HTML

- - - -

Технически справочник

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/http/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/http/index.html" deleted file mode 100644 index a91927c343..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/http/index.html" +++ /dev/null @@ -1,22 +0,0 @@ ---- -title: HTTP -slug: Речник/HTTP -tags: - - HTTP - - Речник - - инфраструктура - - начинаещ -translation_of: Glossary/HTTP ---- -

HTTP (HyperText Transfer Protocol – протокол за пренос на свръх-текст) е основния {{glossary("protocol", "протокол")}}, позволяващ пренос на файлове в {{glossary("World Wide Web","мрежата")}}. HTTP се основава на текст и не съхранява данни за състояние. Цялото общуване се случва чрез предаване на обикновени текстови съобщения. Всяко съобщение е само за себе си, не знае нищо за никое друго съобщение.

- -
-

Научете повече

- - -
- -

 

diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/hypertext/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/hypertext/index.html" deleted file mode 100644 index e459c8bb33..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/hypertext/index.html" +++ /dev/null @@ -1,27 +0,0 @@ ---- -title: Хипертекст -slug: Речник/Hypertext -tags: - - WebMechanics - - Речник - - свръх-текст - - уеб -translation_of: Glossary/Hypertext ---- -

Хипертекст (свръх-текст) (от англ. hypertext) е текст, съдържащ {{glossary("hyperlink","препратки")}} (връзки) към други текстове. Това е нещо повече от обикновения поток от думи като в новела например.

- -

Понятието е измислено от Тед Нелсън през 1965.

- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - - -

Технически справочник

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/index.html" deleted file mode 100644 index b01ea4a49d..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/index.html" +++ /dev/null @@ -1,24 +0,0 @@ ---- -title: Речник -slug: Речник -tags: - - Показалец - - Речник - - начална страница - - начинаещ -translation_of: Glossary ---- -
{{LearnBox({"title":"Learn a new term:"})}}
- -

Уеб-технологиите съдържат голям набор от понятия и съкращения, използвани в документацията и програмирането. Този речник предоставя определения и съкращения, с чиито значения трябва да сте наясно, за да разбирате и изграждате части от световната мрежа.

- -

Помогнете за речника

- -

Работата по речника никога не свършва. Можете да помогнете да го подобрим като  добавяте нови понятия или като подобрявате съществуващите. Най-лесният начин да започнете е като натиснете следващия бутон долу или като си изберете и промените, или преведете, някое от понятията.

- - -

{{GlossaryList({"split":"h3", "css":"multiColumnList"})}}

- -

{{GlossaryList({"terms":[], "filter":"notdefined", "css":"multiColumnList"})}}

- -

Ако искате да научите подробности как да помогнете с речника, вижте страницата със статитстика за напредъка в раздела „Речник“.

diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/internet/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/internet/index.html" deleted file mode 100644 index 95486a4f1a..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/internet/index.html" +++ /dev/null @@ -1,19 +0,0 @@ ---- -title: Интернет -slug: Речник/Internet -tags: - - Въведение - - Речник - - Урок - - начинаещ - - ръководство - - уеб -translation_of: Glossary/Internet ---- -

Интернет е световна мрежа, съставена от други мрежи, която използва общи правила, наречени Интернет Протоколи. Съвкупността от протоколи е позната още като {{glossary("TCP")}}/{{glossary("IPv6","IP")}} заради двата най-важни {{glossary("protocol","протокола")}} в нея.

- -

Научете повече

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/javascript/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/javascript/index.html" deleted file mode 100644 index 2b03e49b9e..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/javascript/index.html" +++ /dev/null @@ -1,45 +0,0 @@ ---- -title: JavaScript -slug: Речник/JavaScript -tags: - - JavaScript - - Програмиране - - Речник -translation_of: Glossary/JavaScript ---- -

JavaScript (JS)  е език за програмиране, използван най-вече от страната на клиента за осъществяване на програми, работещи в уебстраниците, но често и за програми, работещи на сървъра, където се използват среди за изпълнение като Node.js.

- -

Не бъркайте JavaScript с езика за програмиране Java. „Java“ и „JavaScript" са запазени марки на компанията Oracle в САЩ и други страни. Двата езика обаче имат различен правопис (синтаксис) и значения на изразите, и се използват по различен начин.

- -

Първоначално JavaScript е замислен като език за изпълнение на сървъра от Брендън Айк (по онова време служител в корпорацията Нетскейп), но през септември 1995 започва да се използва в уебчетеца Нетскейп Навигатор. Езикът се радва на незабавен успех и {{glossary("Microsoft Internet Explorer", "Интернет експлорър 3.0")}} започва да го използва под името JScript през август 1996.

- -

През ноември 1996, Нетскейп започва да работи съвместно с ECMA по превръщането на JavaScript в промишлен стандарт. Оттогава стандартизираният JavaScript  се нарича ECMAScript, а спецификацията му – ECMA-262. Последното (осмо) издание на стандарта е от юни 2017.

- -

JavaScript се използва най-вече в уебчетците, като този, който ползвате сега. Той позволява на разработчиците да променят съдържанието на страниците, чрез взаимодействие с {{Glossary("DOM","ДОМ (Документния обектен модел)")}}, да обработват данни чрез {{Glossary("AJAX")}} и {{Glossary("IndexedDB")}}, да чертаят графики в  {{Glossary("canvas")}}, да обменят данни с устройства като използват различни {{Glossary("API","ППИ (приложни програмни интерфейси)")}} и т.н. JavaScript е един от най-използваните езици, а това се дължи на скорошното развитие и подобрения в производителността на {{Glossary("API","програмните интерфейси")}}, налични в уебчетците.

- -

Напоследък JavaScript възвърна славата си, чрез възможността да се използва и на сървъра - благодарение на платормата Node.js., която се оказа най-успешната сред средите за изпълнение извън браузъра. Node.js ви позволява да използвате JavaScript като скриптов език за автоматизиране на задачи на компютъра и да изграждате пълноценни сървъри за обработка на заявки по протоколите {{Glossary("HTTP")}} и {{Glossary("Web Sockets")}}.

- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - - -

Learning JavaScript

- - - -

Технически справочници

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/json/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/json/index.html" deleted file mode 100644 index 45928dce83..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/json/index.html" +++ /dev/null @@ -1,30 +0,0 @@ ---- -title: JSON -slug: Речник/JSON -tags: - - JSON - - Въведение - - Програмиране - - Речник - - скрипт -translation_of: Glossary/JSON ---- -

JavaScript Object Notation (JSON) е формат за обмен на данни, наподобавящ синтаксиса за създаване на обекти в {{Glossary("JavaScript")}}. Въпреки че много езици поддържат JSON, той е особено полезен в приложения на JavaScript, в това число сайтове и разширения за мрежовите четци.

- -

В JSON може да се представят числа, булеви стойности, низове (strings), null или масиви, както и обекти съставени от тези типове данни (или от други масиви и обекти). JSON не може да представя по-сложни типове данни като например функции, регулярни изрази (regular expressions), дати и т.н. Тези по-сложни типове данни могат да бъдат представени в JSON като бъдат сериализирани.

- -

Подобно на XML,  JSON може да съхранява йерархични данни за разлика от  по-стария CSV формат. Съществуват и инструменти за превръщане на данни от JSON в CVS формат като JSON to CSV Converter.

- -

Научете повече

- -

Общи знания

- - - -

Технически справочник

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/server/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/server/index.html" deleted file mode 100644 index 7ffc740e02..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/server/index.html" +++ /dev/null @@ -1,25 +0,0 @@ ---- -title: Сървър -slug: Речник/Server -tags: - - Мрежи - - Речник - - Сървър - - инфраструктура - - протокол -translation_of: Glossary/Server ---- -

Хардуерният сървър представлява компютър в мрежа, който предоставя услуги на други компютри – клиенти. Софтуерният сървър е програма, която предоставя услуги на клиентски програми.

- -

Услугите се предостяват в локални мрежи или в широкообхватни мрежи. Дадена Клиентска програма се свързва със сървъра като си разменя съобщения с него според правилата на някакъв {{glossary("protocol")}}.

- -

Най-често срещаните сървъри в локалната мрежа са файлови сървъри, сървъри за имена, за електронна поща, за факс, за печат и т.н. Общ пример за сървър е свързан към интернет Уебсървър. Миникомпютрите, мейнфрейм и супер-компютрите в центровете за данни също са сървъри.

- -

Научете повече

- -

Общи познания

- - diff --git "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/world_wide_web/index.html" "b/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/world_wide_web/index.html" deleted file mode 100644 index 12b3b7e34f..0000000000 --- "a/files/bg/\321\200\320\265\321\207\320\275\320\270\320\272/world_wide_web/index.html" +++ /dev/null @@ -1,39 +0,0 @@ ---- -title: Световната мрежа -slug: Речник/World_Wide_Web -tags: - - WWW - - Речник - - инфраструктура - - уеб -translation_of: Glossary/World_Wide_Web ---- -

Световната мрежа (World Wide Web) — всеизвестна като WWW, W3 или просто Уеб е взаимосвързана система от общодостъпни страници в {{Glossary("Internet", "Интернет")}}. Уеб не е същото нещо като Интернет: Уеб е едно от многото приложения (начини за ползване) на Интернет.

- -

Тим Бърнърс-Лий предлага архитектурата на това, което става известно като „Световната Мрежа“. Той създава първите мрежов {{Glossary("Server","сървър")}}, мрежов {{Glossary("Browser","браузър")}}, и уебстраница на своя компютър в лабораторията си за физични изследвания в ЦЕРН през 1990 г. През 1991 г. той обявява своето творение в новинарската група alt.hypertext. Тогава Мрежата става обществена.

- -

Системата, която днес познаваме като "Мрежата (Уеб)", се състои от няколко компонента:

- - - -

Свързването на източници на данни чрез {{Glossary("Hyperlink","хипервръзки")}}, е определящо понятие в Уеб. Чрез него (свързването) се създава съвкупност от свързани документи.

- -

Скоро след изобретяването на Уеб. Тим Бърнърс-Лий основава {{Glossary("W3C")}} (World Wide Web Consortium), за да стандартизира и развива световната мрежа. Консорциумът е съставен от няколко групи по интереси. Такива са разработчиците на {{Glossary("browser","мрежови четци")}}, правителствени представители, изследователи и университети. Мисията му включва също обучение и разпространение на знания.

- -

Научете повече

- - - -

Общи знания

- - -- cgit v1.2.3-54-g00ecf From 1b49f4a09de3898547a1180d908a519514ac2565 Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Florian Merz Date: Thu, 11 Feb 2021 14:44:43 +0100 Subject: unslug bg: modify --- files/bg/_wikihistory.json | 154 ++++++++++----------- .../web/javascript/reference/operators/index.html | 3 +- files/bg/glossary/404/index.html | 3 +- files/bg/glossary/array/index.html | 3 +- files/bg/glossary/browser/index.html | 3 +- files/bg/glossary/css/index.html | 3 +- files/bg/glossary/ecma/index.html | 3 +- files/bg/glossary/html/index.html | 3 +- files/bg/glossary/http/index.html | 3 +- files/bg/glossary/hypertext/index.html | 3 +- files/bg/glossary/index.html | 3 +- files/bg/glossary/internet/index.html | 3 +- files/bg/glossary/javascript/index.html | 3 +- files/bg/glossary/json/index.html | 3 +- files/bg/glossary/server/index.html | 3 +- files/bg/glossary/world_wide_web/index.html | 3 +- .../html_basics/index.html | 3 +- .../learn/getting_started_with_the_web/index.html | 3 +- .../installing_basic_software/index.html | 3 +- files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html | 3 +- files/bg/web/guide/graphics/index.html | 3 +- .../reference/operators/spread_syntax/index.html | 3 +- files/bg/web/svg/tutorial/index.html | 3 +- 23 files changed, 121 insertions(+), 99 deletions(-) (limited to 'files') diff --git a/files/bg/_wikihistory.json b/files/bg/_wikihistory.json index 4ffd570ad8..b790a11071 100644 --- a/files/bg/_wikihistory.json +++ b/files/bg/_wikihistory.json @@ -27,29 +27,6 @@ "kartelov" ] }, - "Learn/Да_започнем_с_Мрежата": { - "modified": "2020-07-16T22:33:49.451Z", - "contributors": [ - "kberov", - "mduchev", - "angelinag" - ] - }, - "Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Инсталиране_на_основния_софтуер": { - "modified": "2020-07-16T22:34:05.697Z", - "contributors": [ - "kberov", - "mduchev", - "angelinag" - ] - }, - "Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Основи_на_HTML": { - "modified": "2020-07-16T22:34:42.357Z", - "contributors": [ - "kberov", - "petya5q" - ] - }, "MDN": { "modified": "2020-02-19T19:28:26.629Z", "contributors": [ @@ -58,13 +35,6 @@ "wbamberg" ] }, - "MDN/Getting_started": { - "modified": "2019-03-18T21:35:03.859Z", - "contributors": [ - "wbamberg", - "L37sg0" - ] - }, "Mozilla": { "modified": "2020-12-12T09:30:03.073Z", "contributors": [ @@ -140,12 +110,6 @@ "chrisdavidmills" ] }, - "Web/Guide/Графики": { - "modified": "2019-03-23T22:06:42.140Z", - "contributors": [ - "rorinka" - ] - }, "Web/HTML": { "modified": "2019-09-10T15:18:10.244Z", "contributors": [ @@ -371,20 +335,6 @@ "Web/JavaScript/Reference/Operators": { "modified": "2020-12-14T04:30:59.125Z" }, - "Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators": { - "modified": "2020-10-15T22:29:49.563Z", - "contributors": [ - "dplamenov" - ] - }, - "Web/JavaScript/Reference/Operators/разпределящ_синтаксис": { - "modified": "2020-10-15T22:23:17.971Z", - "contributors": [ - "kopa4a", - "kberov", - "ksimeonova" - ] - }, "Web/SVG": { "modified": "2019-03-18T21:32:18.223Z", "contributors": [ @@ -403,103 +353,153 @@ "petya5q2" ] }, - "Web/SVG/Ръководство": { - "modified": "2019-03-18T21:32:33.959Z", + "Learn/Getting_started_with_the_web": { + "modified": "2020-07-16T22:33:49.451Z", "contributors": [ - "petya5q2" + "kberov", + "mduchev", + "angelinag" ] }, - "Речник": { - "modified": "2020-10-07T11:06:15.491Z", + "Learn/Getting_started_with_the_web/Installing_basic_software": { + "modified": "2020-07-16T22:34:05.697Z", + "contributors": [ + "kberov", + "mduchev", + "angelinag" + ] + }, + "Learn/Getting_started_with_the_web/HTML_basics": { + "modified": "2020-07-16T22:34:42.357Z", + "contributors": [ + "kberov", + "petya5q" + ] + }, + "MDN/Contribute/Getting_started": { + "modified": "2019-03-18T21:35:03.859Z", "contributors": [ - "peterbe", - "SphinxKnight", "wbamberg", - "kberov" + "L37sg0" + ] + }, + "Web/Guide/Graphics": { + "modified": "2019-03-23T22:06:42.140Z", + "contributors": [ + "rorinka" + ] + }, + "Web/JavaScript/Reference/Operators/Spread_syntax": { + "modified": "2020-10-15T22:23:17.971Z", + "contributors": [ + "kopa4a", + "kberov", + "ksimeonova" ] }, - "Речник/404": { + "Web/SVG/Tutorial": { + "modified": "2019-03-18T21:32:33.959Z", + "contributors": [ + "petya5q2" + ] + }, + "Glossary/404": { "modified": "2019-03-18T21:35:09.380Z", "contributors": [ "kberov", "venimus" ] }, - "Речник/Browser": { + "Glossary/array": { + "modified": "2019-03-23T22:04:38.875Z", + "contributors": [ + "kberov" + ] + }, + "Glossary/Browser": { "modified": "2019-03-23T22:04:50.137Z", "contributors": [ "kberov", "stoyanster" ] }, - "Речник/CSS": { + "Glossary/CSS": { "modified": "2019-03-23T22:03:48.968Z", "contributors": [ "kberov" ] }, - "Речник/ECMA": { + "Glossary/ECMA": { "modified": "2019-03-18T21:15:32.098Z", "contributors": [ "kberov" ] }, - "Речник/HTML": { + "Glossary/HTML": { "modified": "2019-03-23T22:13:43.475Z", "contributors": [ "kberov", "stoyanster" ] }, - "Речник/HTTP": { + "Glossary/HTTP": { "modified": "2019-03-23T22:04:23.041Z", "contributors": [ "kberov" ] }, - "Речник/Hypertext": { + "Glossary/Hypertext": { "modified": "2019-03-23T22:04:02.582Z", "contributors": [ "kberov" ] }, - "Речник/Internet": { - "modified": "2019-03-23T22:03:43.619Z", + "Glossary": { + "modified": "2020-10-07T11:06:15.491Z", "contributors": [ + "peterbe", + "SphinxKnight", + "wbamberg", "kberov" ] }, - "Речник/JSON": { - "modified": "2019-03-23T22:04:00.137Z", + "Glossary/Internet": { + "modified": "2019-03-23T22:03:43.619Z", "contributors": [ - "kberov", - "tatarski" + "kberov" ] }, - "Речник/JavaScript": { + "Glossary/JavaScript": { "modified": "2019-03-23T22:04:32.960Z", "contributors": [ "_serendipity_", "kberov" ] }, - "Речник/Server": { + "Glossary/JSON": { + "modified": "2019-03-23T22:04:00.137Z", + "contributors": [ + "kberov", + "tatarski" + ] + }, + "Glossary/Server": { "modified": "2019-03-23T22:04:25.240Z", "contributors": [ "kberov" ] }, - "Речник/World_Wide_Web": { + "Glossary/World_Wide_Web": { "modified": "2019-03-23T22:04:45.195Z", "contributors": [ "kberov", "dafo" ] }, - "Речник/array": { - "modified": "2019-03-23T22:04:38.875Z", + "conflicting/Web/JavaScript/Reference/Operators": { + "modified": "2020-10-15T22:29:49.563Z", "contributors": [ - "kberov" + "dplamenov" ] } } \ No newline at end of file diff --git a/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html b/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html index 085aebbbc6..994dc9b3b2 100644 --- a/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html +++ b/files/bg/conflicting/web/javascript/reference/operators/index.html @@ -1,8 +1,9 @@ --- title: Arithmetic operators -slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators +slug: conflicting/Web/JavaScript/Reference/Operators translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators translation_of_original: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators +original_slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/Arithmetic_Operators ---
{{jsSidebar("Operators")}}
diff --git a/files/bg/glossary/404/index.html b/files/bg/glossary/404/index.html index 02c5395f00..6e0ac2ee4e 100644 --- a/files/bg/glossary/404/index.html +++ b/files/bg/glossary/404/index.html @@ -1,7 +1,8 @@ --- title: '404' -slug: Речник/404 +slug: Glossary/404 translation_of: Glossary/404 +original_slug: Речник/404 ---

404 е стандартизиран код за отговор (Standard Response Code), който означава, че {{Glossary("Server", "сървърът")}} не може да открие заявения ресурс (най-често страница или файл).

diff --git a/files/bg/glossary/array/index.html b/files/bg/glossary/array/index.html index 977aafb05c..ad91c0ca20 100644 --- a/files/bg/glossary/array/index.html +++ b/files/bg/glossary/array/index.html @@ -1,7 +1,8 @@ --- title: Масив -slug: Речник/array +slug: Glossary/array translation_of: Glossary/array +original_slug: Речник/array ---

Масивът е подреден сбор от данни ( {{Glossary("primitive")}} или {{Glossary("object")}} в зависимост от езика). Масивите се използват за съхраняване на множество данни в една променлива. С това те се различават от други променливи, които могат да съхраняват само една стойност в себе си.

diff --git a/files/bg/glossary/browser/index.html b/files/bg/glossary/browser/index.html index 09aebc1a6c..66f44d483b 100644 --- a/files/bg/glossary/browser/index.html +++ b/files/bg/glossary/browser/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: Мрежов четец -slug: Речник/Browser +slug: Glossary/Browser tags: - Навигация - Речник - браузър - мрежов четец translation_of: Glossary/Browser +original_slug: Речник/Browser ---

Мрежовият четец (браузър) е програма, която извилича и показва страници от {{Glossary("World Wide Web","световната мрежа")}} и дава възможност на потребителите да достигат до други страници като използват препратки ({{Glossary("hyperlink","хипервръзки")}}).

diff --git a/files/bg/glossary/css/index.html b/files/bg/glossary/css/index.html index d2d59408b9..eade8ae5b6 100644 --- a/files/bg/glossary/css/index.html +++ b/files/bg/glossary/css/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: CSS -slug: Речник/CSS +slug: Glossary/CSS tags: - CSS - Програмиране - Речник - уеб translation_of: Glossary/CSS +original_slug: Речник/CSS ---

CSS (Cascading Style Sheets) (Каскадни (изсипващи се) Стилови Листове)  е декларативен език, определящ външния вид на страниците в {{glossary("browser","мрежовия четец")}}. Браузърът прилага свойствата, описани в CSS върху външния вид на елементите. Определенията за външен вид и поведение съдържат свойства със стойности, които задават начина, по който изглежда страницата.

diff --git a/files/bg/glossary/ecma/index.html b/files/bg/glossary/ecma/index.html index 07e8dc0a87..6498f5aacd 100644 --- a/files/bg/glossary/ecma/index.html +++ b/files/bg/glossary/ecma/index.html @@ -1,7 +1,8 @@ --- title: ECMA -slug: Речник/ECMA +slug: Glossary/ECMA translation_of: Glossary/ECMA +original_slug: Речник/ECMA ---

Ecma International (European Computer Manufacturers Association) —  Асоциация на Европейските Производители на Компютри е организация с нестопанска цел, разработваща стандарти за компютри, свързаност между тях и програмни езици.

diff --git a/files/bg/glossary/html/index.html b/files/bg/glossary/html/index.html index 38d3e9cf75..beb73c7d40 100644 --- a/files/bg/glossary/html/index.html +++ b/files/bg/glossary/html/index.html @@ -1,11 +1,12 @@ --- title: HTML -slug: Речник/HTML +slug: Glossary/HTML tags: - HTML - Кодене - Речник translation_of: Glossary/HTML +original_slug: Речник/HTML ---

HTML (HyperText Markup Language – език за обозначаване на свръх-текст)  е описателен език, който задава строежа на уебстраниците.

diff --git a/files/bg/glossary/http/index.html b/files/bg/glossary/http/index.html index a91927c343..8f20d464d7 100644 --- a/files/bg/glossary/http/index.html +++ b/files/bg/glossary/http/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: HTTP -slug: Речник/HTTP +slug: Glossary/HTTP tags: - HTTP - Речник - инфраструктура - начинаещ translation_of: Glossary/HTTP +original_slug: Речник/HTTP ---

HTTP (HyperText Transfer Protocol – протокол за пренос на свръх-текст) е основния {{glossary("protocol", "протокол")}}, позволяващ пренос на файлове в {{glossary("World Wide Web","мрежата")}}. HTTP се основава на текст и не съхранява данни за състояние. Цялото общуване се случва чрез предаване на обикновени текстови съобщения. Всяко съобщение е само за себе си, не знае нищо за никое друго съобщение.

diff --git a/files/bg/glossary/hypertext/index.html b/files/bg/glossary/hypertext/index.html index e459c8bb33..95120e5cdf 100644 --- a/files/bg/glossary/hypertext/index.html +++ b/files/bg/glossary/hypertext/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: Хипертекст -slug: Речник/Hypertext +slug: Glossary/Hypertext tags: - WebMechanics - Речник - свръх-текст - уеб translation_of: Glossary/Hypertext +original_slug: Речник/Hypertext ---

Хипертекст (свръх-текст) (от англ. hypertext) е текст, съдържащ {{glossary("hyperlink","препратки")}} (връзки) към други текстове. Това е нещо повече от обикновения поток от думи като в новела например.

diff --git a/files/bg/glossary/index.html b/files/bg/glossary/index.html index b01ea4a49d..a0451a72f1 100644 --- a/files/bg/glossary/index.html +++ b/files/bg/glossary/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: Речник -slug: Речник +slug: Glossary tags: - Показалец - Речник - начална страница - начинаещ translation_of: Glossary +original_slug: Речник ---
{{LearnBox({"title":"Learn a new term:"})}}
diff --git a/files/bg/glossary/internet/index.html b/files/bg/glossary/internet/index.html index 95486a4f1a..88753d6082 100644 --- a/files/bg/glossary/internet/index.html +++ b/files/bg/glossary/internet/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Интернет -slug: Речник/Internet +slug: Glossary/Internet tags: - Въведение - Речник @@ -9,6 +9,7 @@ tags: - ръководство - уеб translation_of: Glossary/Internet +original_slug: Речник/Internet ---

Интернет е световна мрежа, съставена от други мрежи, която използва общи правила, наречени Интернет Протоколи. Съвкупността от протоколи е позната още като {{glossary("TCP")}}/{{glossary("IPv6","IP")}} заради двата най-важни {{glossary("protocol","протокола")}} в нея.

diff --git a/files/bg/glossary/javascript/index.html b/files/bg/glossary/javascript/index.html index 2b03e49b9e..84ced5d919 100644 --- a/files/bg/glossary/javascript/index.html +++ b/files/bg/glossary/javascript/index.html @@ -1,11 +1,12 @@ --- title: JavaScript -slug: Речник/JavaScript +slug: Glossary/JavaScript tags: - JavaScript - Програмиране - Речник translation_of: Glossary/JavaScript +original_slug: Речник/JavaScript ---

JavaScript (JS)  е език за програмиране, използван най-вече от страната на клиента за осъществяване на програми, работещи в уебстраниците, но често и за програми, работещи на сървъра, където се използват среди за изпълнение като Node.js.

diff --git a/files/bg/glossary/json/index.html b/files/bg/glossary/json/index.html index 45928dce83..d3b86de1ce 100644 --- a/files/bg/glossary/json/index.html +++ b/files/bg/glossary/json/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: JSON -slug: Речник/JSON +slug: Glossary/JSON tags: - JSON - Въведение @@ -8,6 +8,7 @@ tags: - Речник - скрипт translation_of: Glossary/JSON +original_slug: Речник/JSON ---

JavaScript Object Notation (JSON) е формат за обмен на данни, наподобавящ синтаксиса за създаване на обекти в {{Glossary("JavaScript")}}. Въпреки че много езици поддържат JSON, той е особено полезен в приложения на JavaScript, в това число сайтове и разширения за мрежовите четци.

diff --git a/files/bg/glossary/server/index.html b/files/bg/glossary/server/index.html index 7ffc740e02..e2f77a65e8 100644 --- a/files/bg/glossary/server/index.html +++ b/files/bg/glossary/server/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Сървър -slug: Речник/Server +slug: Glossary/Server tags: - Мрежи - Речник @@ -8,6 +8,7 @@ tags: - инфраструктура - протокол translation_of: Glossary/Server +original_slug: Речник/Server ---

Хардуерният сървър представлява компютър в мрежа, който предоставя услуги на други компютри – клиенти. Софтуерният сървър е програма, която предоставя услуги на клиентски програми.

diff --git a/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html b/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html index 12b3b7e34f..836673659b 100644 --- a/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html +++ b/files/bg/glossary/world_wide_web/index.html @@ -1,12 +1,13 @@ --- title: Световната мрежа -slug: Речник/World_Wide_Web +slug: Glossary/World_Wide_Web tags: - WWW - Речник - инфраструктура - уеб translation_of: Glossary/World_Wide_Web +original_slug: Речник/World_Wide_Web ---

Световната мрежа (World Wide Web) — всеизвестна като WWW, W3 или просто Уеб е взаимосвързана система от общодостъпни страници в {{Glossary("Internet", "Интернет")}}. Уеб не е същото нещо като Интернет: Уеб е едно от многото приложения (начини за ползване) на Интернет.

diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html index 5525426bd7..7cb9755a81 100644 --- a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/html_basics/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Основи на HTML -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Основи_на_HTML +slug: Learn/Getting_started_with_the_web/HTML_basics tags: - HTML - Кодене @@ -10,6 +10,7 @@ tags: - начинаещ - уеб translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/HTML_basics +original_slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Основи_на_HTML ---
{{LearnSidebar}}
diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html index 874790d34b..5e0367ed44 100644 --- a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Да започнем с мрежата -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата +slug: Learn/Getting_started_with_the_web tags: - CSS - HTML @@ -10,6 +10,7 @@ tags: - ръководство - теория translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web +original_slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата ---
{{LearnSidebar}}
diff --git a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html index fa82c84655..fc7a5011cc 100644 --- a/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html +++ b/files/bg/learn/getting_started_with_the_web/installing_basic_software/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Инсталиране на основния софтуер -slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Инсталиране_на_основния_софтуер +slug: Learn/Getting_started_with_the_web/Installing_basic_software tags: - Настройки - инструменти @@ -8,6 +8,7 @@ tags: - текстов редактор - уебчетец translation_of: Learn/Getting_started_with_the_web/Installing_basic_software +original_slug: Learn/Да_започнем_с_Мрежата/Инсталиране_на_основния_софтуер ---
{{LearnSidebar}}
diff --git a/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html b/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html index 8f59fed2bd..f722f6ab21 100644 --- a/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html +++ b/files/bg/mdn/contribute/getting_started/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Първи стъпки в MDN -slug: MDN/Getting_started +slug: MDN/Contribute/Getting_started tags: - MDN Мета - наръчник @@ -8,6 +8,7 @@ tags: - представяне - първи стъпки translation_of: MDN/Contribute/Getting_started +original_slug: MDN/Getting_started ---
{{MDNSidebar}}
{{IncludeSubnav("/en-US/docs/MDN")}}
diff --git a/files/bg/web/guide/graphics/index.html b/files/bg/web/guide/graphics/index.html index 76930482d8..c9638e95f0 100644 --- a/files/bg/web/guide/graphics/index.html +++ b/files/bg/web/guide/graphics/index.html @@ -1,6 +1,6 @@ --- title: Графики в мрежовото пространство -slug: Web/Guide/Графики +slug: Web/Guide/Graphics tags: - 2D - Видео @@ -9,6 +9,7 @@ tags: - аудио - уеб translation_of: Web/Guide/Graphics +original_slug: Web/Guide/Графики ---

 

diff --git a/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html b/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html index e8a9b0dfe1..7ed649a4bc 100644 --- a/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html +++ b/files/bg/web/javascript/reference/operators/spread_syntax/index.html @@ -1,7 +1,8 @@ --- title: Разпределящ синтаксис -slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/разпределящ_синтаксис +slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/Spread_syntax translation_of: Web/JavaScript/Reference/Operators/Spread_syntax +original_slug: Web/JavaScript/Reference/Operators/разпределящ_синтаксис ---
{{jsSidebar("Operators")}}
diff --git a/files/bg/web/svg/tutorial/index.html b/files/bg/web/svg/tutorial/index.html index 054fafbdb6..08f7b89957 100644 --- a/files/bg/web/svg/tutorial/index.html +++ b/files/bg/web/svg/tutorial/index.html @@ -1,10 +1,11 @@ --- title: Ръководство за използване на SVG -slug: Web/SVG/Ръководство +slug: Web/SVG/Tutorial tags: - SVG Ръководство - ръководство translation_of: Web/SVG/Tutorial +original_slug: Web/SVG/Ръководство ---

Мащабируеми векторни графики (Scalable Vector Graphics), SVG, е разновидност на  W3C XML  за маркиране на графики. Частично се изпълнява от Firefox, Opera, WebKit browsers, Internet Explorer и други браузъри.

-- cgit v1.2.3-54-g00ecf